— Каква милостива покана… И каква прекрасна картина на моето бъдеще нарисувахте, мадам. Чудесно! — каза Робърт повдигайки рамене, тъй като знаеше с абсолютна сигурност, че никога няма да се ожени за Нора Джейн Темпъл. Никога. — Татко — завърши той гальовно, взирайки се в маркиза, — ще си платиш за това по-късно. Скъпо ще си платиш.
Той взе листа, като присви очи над ужасния почерк на жената, и започна да произнася бавно и тихо думите, хвърляйки от време на време весели погледи и към мисис Темпъл, и към баща си.
Докато четеше, той започна да схваща, че жената, която бе загубила всякакво подобие на благородство — и в речта, и във вкусовете си, бе възприела находчивостта на покойния си съпруг в бизнес сделките. После сгъна листа и го върна на мисис Темпъл, като почувства, че започва да й се възхищава.
— Напълно сериозно ли твърдите това, мадам? — попита той накрая, сигурен, че тази жена с ухилена физиономия, трябва да е била убедена в едно, че ще му бъде невъзможно да отхвърли такова предложение. Без значение колко унизителна смяташе женитба, базираща се и за двамата партньори единствено на паричната концепция.
— Харесва ти, нали? Така си и мислех. Сам ме научи добре да залагам стръвта, за да съм сигурна в улова.
— Какъв улов? Какво е написано на тази хартия? — полюбопитства маркизът, дъвчейки долната си устна. — Проклет да си, Робърт, недей да стоиш и да се хилиш като мечка! Какво пише там?
— Мисис Темпъл доста добре е уредила нещата, татко. Изключително щедро. Всъщност почти невероятно щедро. В замяна на сватбата на внучката си и сдобиването й с мъжки наследник в рамките на пет години — благодаря ви, мадам, че не ме изнервяте с необходимостта да извърша тази разплодна церемония в срок от дванадесет месеца, — аз ще получа сто хиляди лири. Петдесет хиляди в деня на сватбата, а останалите — когато се роди наследникът ми.
— Сто хиляди! Боже мой, това е два пъти повече, отколкото се надявах! То е, то е… Ще приемеш ли, Робърт? — маркизът се разгорещи, докато умът му се разкъсваше между красивите мечти за пълни джобове и още по-красивите — за начините, по които да ги изпразва. — Ти?
Робърт се усмихна, показвайки ослепително белите си зъби, допълнение към тъмния тен на кожата му. Да му предостави пълен контрол върху парите! Това беше страхотна стръв, единствената, с която старата жена е знаела, че ще улови предпочитаната риба.
— О, значи разбра това? Да, татко. Аз ще получа парите. Не ти. Не Роджър. Не дори бедният Уил. Единствено аз. И това значително количество пари ще бъде, разбира се, отделно от щедрата сума, която мисис Темпъл дава, за да изплати няколкото ипотеки на „Грийн Касъл“. Естествено има и няколко условия, приложени като добавка при създаването на щастливо потомство. Нали така, мисис Темпъл?
Тя кимна енергично, а пурпурните й пера затрепкаха.
— Ти обаче трябва да въведеш в ред всичко в „Грийн Касъл“! Да отвориш централните покои, вместо да живеете както досега. Трябва да подготвиш Кралската спалня за мен, за случаите, когато ми хрумне да посетя моята Нора Джейн. Винаги съм копняла да спя в кралско легло… Искам всичко да бъде сложено на мястото си, както и трябва да е в едно голямо имение. Разбираш добре това, нали? Няма да позволя моята внучка да обикаля без пукнато пени или да гори сурови дърва. Не, сър!
— Което ни довежда до разпределянето на първите петдесет хиляди лири, татко — продължи Робърт, щом мисис Темпъл се отпусна отново в стола си и започна да бърника в подноса за сладкиши от пурпурно стъкло, измъквайки една по една всичките розови захаросани сливи. — Ти, уви, няма да получиш нито пени, освен това, което аз сметна за необходимо да ти отпусна. Същото се отнася и за Роджър, и за Уилям. Мисис Темпъл трябва да е чула за потискащата загуба, която си претърпял в Уайтс миналия месец, татко.
— Хм! Какво представлява една загуба за тебе, Стивън? — Мисис Темпъл изгрухтя с уста, препълнена със захаросани сливи. — Жалко, че потеклото ти е толкова автентично, Стивън. Би трябвало във вените ти да се влее малко от късмета на ирландците. Ти си най-лошият родил се някога картоиграч — поне така съм чувала. Карти, жени, коне, екстравагантни партита. И си най-добре облеченият длъжник, когото са виждали очите ми. О не! С глупостта си ти не би спестил и пукнат грош от парите ми. Това момче тук е единственото, което го е грижа за бъдещето на „Грийн Касъл“ и не мисли да живее ден за ден. Защо да карам моя Сам да се обръща в гроба, като оставя изкараните му с пот на челото пари да се сипят през широките ти пръсти.