Този път лорд Робърт изцяло се обърка. Беси бе намекнала, повече от намекнала, че тя и Роджър са се наслаждавали на любенето, но брат му твърдеше обратното. При това с категоричност.
И тази особа даваше съвети на жена му! Каква ли бе дефиницията на Беси за „екстаз“? Може би по-кратък израз на „ужасяващо“?
— Какво има, Робърт? — попита графът, изтиквайки стола си по-близо до писалищната маса. — Да не би да искаш да кажеш, че се влюбваш в малката мишка? Мили Боже, разбира се, че е така! Това е точно в твой стил. Ако не беше така, изобщо нямаше да те е грижа дали й харесва или не. Просто щеше да изпълниш задължението си, тоест да напълниш утробата й, точно както иска онази кучка Темпъл, и после да си намериш подвижна женска в селото. За Бога, Робърт, не ти ли стига, че имаш „Грийн Касъл“, всичките тези пари, цялата власт? И любов ли искаш? Защо? Защо трябва ти да я имаш, след като ние, останалите, нямаме нищо? Става ми лошо от тебе! Филип! Измъкни ме оттук! Мога да свърша по-полезни неща, отколкото да гледам как на брат ми му потъват гемиите.
— Родж, почакай! — Робърт се вкопчи в инвалидния стол. — Аз не се оплаквах. Това е просто, защото съм разтревожен за Нора. Беси каза…
— Беси ли? Махай се, Филип! — тихо каза графът, взрял се в брат си. — Всичко е наред, Робърт. Съжалявам, че хвърчах в облаците. Нещо започва да намирисва много лошо тук. Какво ти каза Беси?
Робърт погледна към празната маса за напитки. Би пийнал малко вино.
— Жена ти намекна, че Нора Джейн, след като е толкова дребна, толкова деликатна, може да се окаже неподходяща за правене на любов и за раждане — тихо каза той. — Разбира се, тя спомена, че много й харесвало да се люби с тебе.
— Така ли? — изстреля вбесен графът. — На тази жена винаги й е било необходимо много по-малко, за да се задоволи, отколкото си мислех. Виждал съм я пет пъти по-развълнувана при вида на нова шапчица, отколкото, когато отивах в леглото й. Опитвал ли си някога да правиш любов със закована дъска, братко? Беси е странно същество, Робърт, и е по-умна, отколкото съм я смятал. Мнението ми беше, че главата й е празна. Но за тази работа, свързана с Нора… Е, да ти кажа честно, нямам представа дали Беси е права или не. Нора е дребничка, нали?
— Да, Родж, така е. Вярваш ли, че ще може да роди, без животът й да е застрашен?
Графът удари длани в облегалките на инвалидния стол.
— Мътните да те вземат, Робърт, сега разбирам! Ако тя умре при раждане, ти никога няма да получиш втората половина от парите. А това ще развали плановете ти за „Грийн Касъл“. Не те прецених правилно. Ти не си влюбен в Нора. Не можеш да го направиш. Вече си затънал до гуша в страстта към парите и.
— Филип! — Беше ред на Робърт да извика прислужника, който се втурна в стаята бял като платно и се вкопчи в издадените дървени дръжки отзад на инвалидния стол. — Изкарай оттук господаря си и го прати по дяволите! — заповяда той студено, обръщайки гръб на брат си.
— Ще се видим на вечеря, Робърт — извика през рамо графът, докато го откарваха. — Знаеш колко се радвам семейството ми да присъства тук, в „Грийн Касъл“. Каква весела група. Толкова сме близки, така се обичаме. Колко жалко, че татко не можа да остане! Той щеше да поговори с Господ и да ти каже дали момичето ще оживее и дали бебето ще оцелее.
Робърт си помисли, че щеше да удари Роджър, ако не беше прикован към проклетия стол. Ако брат му прехвърлеше само известно количество от енергията, с която се правеше на злобен и нещастен, към раздвижването на краката си, щеше да възвърне живота си, предишния си добронамерен хумор, човещината си.
Но мъжете от семейство Гиър изглежда бяха неспособни да вършат нещо повече, от това перфектно да изпълняват ролята, която сами са си избрали. Те се самосъжаляваха, угаждаха на себе си и просто бяха егоисти. Това бе образът на Гиър.
Нищо чудно, че Нора Джейн бе за него като глътка чист въздух. И нищо чудно, че по-скоро би си отрязал дясната ръка, отколкото да я нарани или да я изложи на риск, без значение колко пари щеше да загуби и какво щеше да стане с „Грийн Касъл“, ако нямаха наследник.
Робърт беше наясно с това колко много щеше да му струва отдръпването от Нора Джейн. Но трябваше да го направи.
Той изчака, докато скърцането на колелата на инвалидния стол замря надолу по коридора, и затвори вратата на кабинета. Поглеждайки с ненавист счетоводната книга той я грабна и със замах я запрати към френските прозорци. Стъклото се разби на хиляди парчета.
Глава седма