Можеше да позвъни на Мариан, но вече беше причинила такова душевно разстройство на камериерката, че не искаше да я довежда до нова хистерия с изобретението си.
Ново пътешествие из стаята — до шкафа с обувките й. То завърши с откриването на чифт бледожълти малки пантофки с токчета. Тя ги обу и си пое въздух, за да набере смелост за нов поглед в огледалото.
— О, света Богородице! — възкликна тя, премигвайки от изненадата.
Първото нещо, което забеляза, беше, че усилията й бяха сътворили някакво чудо с нейната коса. Тя изглеждаше далеч по-различна сега, отколкото когато Мариан я решеше ожесточено назад, показвайки на господарката си, че е заприличала на момче.
Косата й беше само леко разрошена. Част от нея падаше върху челото, като се разделяше естествено на път над дъгата на лявото й око. Друга част лежеше близо до бузата й, а косата, която беше зад ухото й, падаше на тила й в доста привлекателен стил.
В крайна сметка косата й вече не беше ужасна. Просто изглеждаше къса. Много къса. Абсолютно права. И представителна… Донякъде.
А очите й! Дали някога преди са били толкова огромни? Толкова кафяви? А миглите й! О, небеса, нима са пораснали толкова много!
Нора Джейн пристъпи напред, вдигайки ръка към скулите си. Изглеждаха по-високи, отколкото си спомняше, с вълнуващи вдлъбнатини под тях, а прекрасният й тен с леката руменина от усилията й, й придаваше задоволително свеж вид.
А брадичката й нима винаги е била толкова деликатна и разположена така грациозно над дългата й шия с ясно очертаните линии на челюстта й, видими чак до мястото, откъдето започваха ушите? Изобщо не приличаше на челюстта на баба Темпъл, която служеше за отправна точка към тройна брадичка, нито пък беше като на Беси — мека и пълна, каквито бяха и бузите й.
И носът й беше доста привлекателен, къс и прав, леко издаден напред. Устата, която винаги й се струваше твърде голяма, изглеждаше красиво разположена под правите й вежди и огромните очи.
Това наистина ли беше тя? Беше ли тази персона, отразена в огледалото, приличащата на мишка малка Нора Джейн Темпъл? Нора Джейн Гиър? Лейди Робърт?
— Света Дево! — Нора Джейн дишаше съвсем лекичко, изпитваща страхопочитание към образа, който я гледаше от огледалото. — Започвам да вярвам, че съм почти красива. Просто бях скрита, това е всичко.
Откъсвайки смаян поглед от неузнаваемото си лице, тя погледна творението на мисис Лийвън, за да види какво поражение му е нанесла.
И тогава се усмихна, нещо, което не беше направила, докато изучаваше промените върху външния си вид. Роклята беше чудесна! Прилепнала в горната част на тялото и в талията. После тя се разширяваше грациозно и се плъзваше над бельото й във форма, наподобяваща обърнато лале, завършвайки с един-единствен волан. Жълтите й мънички пантофки едва се виждаха изпод удължения подгъв.
Ако Нора се вгледаше по-внимателно в роклята, щеше да забележи малките дупчици в плата на мястото на махнатите конци. Но сега нямаше време за дреболии.
Прекалено щастлива беше, за да обръща внимание на подробности. Само събра полите си, щом гонгът за вечеря отново удари, и се втурна извън спалнята, преди здравият й разум да я принуди да направи нещо друго.
За трети път лорд Робърт хвърли поглед на стенния часовник, чудейки се дали да не се качи горе и да провери какво задържа жена му, или да си остане на мястото, подпрян на инкрустираната с различни орнаменти камина, преструвайки се, че е очаквал закъснението й.
Беси например винаги закъсняваше за храна. Точно преди Бабит да обяви, че вечерята е сервирана, тя нахлуваше в стаята с царствена походка, натруфена по последна мода. Бузите й винаги бяха зачервени, тя се извиняваше, останала без дъх, а очите й живо търсеха по лицата на всички възхищение от тоалета й. Глупаво, празноглаво същество, притежаващо всички онези женски недостатъци, които Робърт ненавиждаше.
Дявол да го вземе, дали жена му щеше да се превърне в двойник на Беси? Той отпи нова глътка от виното. Наистина неприятна мисъл! И доста смешна, след като я обмисли, тъй като Нора нямаше нищо общо с Беси.
Тя беше твърде дребна и твърде срамежлива. А и Робърт знаеше, че не притежава гардероба, нито самоувереността и арогантността да играе ролята на светска дама.
Той повдигна едното ъгълче на устните си в лека усмивка, като си спомни как я видя тази сутрин да става от леглото. Нощницата й беше олицетворение на девича скромност, а смешната й плитка се спускаше почти до кръста й.