Ръката се плъзна по корсажа на волани, после се отпусна отстрани на тялото й.
— Не зная, сър — Предложи тя с нежен, добре модулиран глас. — Не се предвиждаше да напускам стаите си. Баба Темпъл беше категорична по този въпрос. Но Аш ми каза, че пристигате тази сутрин и си помислих, е, добре, чудех се…
— Чудехте се дали съм стар или дебел, или пък имам две глави — довърши Робърт вместо нея, тъй като тя млъкна объркано. Сърцето му се стопли от искреността й — Повярвайте ми, мис Темпъл, доста добре ви разбирам. Като ми съобщавате, че не сте се подчинили, бихте ли довършили греха си, като поискате пелерината си от камериерката, за да можете да направите с мен кратка разходка навън? Уверявам ви, че не хапя.
Нежните кафяви очи се изпълниха с разбиране.
— Това много би ми харесало, лорд Робърт — отговори тя, а малките й деликатно изваяни ръце здраво стиснаха перилата, като че това беше единственото нещо, което я задържаше да не се понесе във въздуха.
„Колко ли тежи?“, чудеше се Робърт. „Седем стоуна2?“
Само да не е била топната до уши в океана, а после оваляна в кал. Но баба Темпъл е страшно особена.
Усмивката на Робърт се стопи, а лошото му настроение се засили. Такава ли трябваше да е булката му? Това ли боязливо малко създание, натруфено като коледен пудинг? Той съпруг ли трябваше да бъде, или гувернантка? Годеницата му перла ли щеше да се окаже, или стъклено мънисто? И как ли мисис Темпъл наказва детето за неизпълнение на заповедите й? Като сяда отгоре й?
— Много добре, мис Темпъл. Няма да настоявам да ви досаждам, понеже е очевидно, че всеки момент ще се облеете в сълзи. Баща ми и аз ще прекараме нощта в местната странноприемница. Вероятно ще ми позволите да ви посетя утре следобед?
— Това… това ще бъде хубаво, лорд Робърт — отговори тихо тя, толкова тихо, че той не можеше да реши дали бе срамежлива, или се бореше да не покаже разочарованието си, а може би и яда си, понеже не бе достатъчно настойчив.
Изпита неприятното чувство, че не е оправдал очакванията й и веднага възнегодува срещу нея и големите й, кафяви очи, загдето го накараха да се чувства не на място.
Робърт чу приближаващи се гласове. Басът на мис Темпъл възвести появата й много преди тя да влезе в коридора и той видя, съвсем неочарован, как мис Нора Джейн Темпъл бързо събра планината от поли и изчезна с такава бързина, като че ли я гонеха изчадия адови.
Не можеше да вини детето. Сюзън Темпъл беше в състояние да уплаши цяло стадо развилнели се слонове, камо ли една малка, здраво вързана сърничка като Нора Джейн.
Той се обърна, за да се сбогува със старата жена толкова учтиво и бързо, колкото му бе възможно. С баща си най-после излязоха навън. Робърт се чудеше дали може да успокои съвестта си с принудителната женитба, като си повтаря, че спасява едно невинно създание от огнедишащата пурпурна великанка — човекоядка.
Да, този номер можеше да мине.
Но как, в името на небесата, щеше изобщо да вкара в леглото си тази изплашена, наивна жена — дете, без самият той да се чувства като великан — човекоядец?
Книга първа
Мечти
Въображението на една дама е много подвижно. Само за един миг то скача от възхищението към любовта и от любовта към майчинството.
Глава първа
— Знаеш, че той ще разбие сърцето ти.
Нора Джейн Темпъл продължи да се взира в огледалото с намерението да нагласи сватбения си воал така, че тежката дантела да прилича по-малко на саван. А сега тя висеше върху раменете й и се спускаше до пода, като се влачеше поне шест фута след нея.
„Ако беше още малко по-дълго“, беше казала тя на камериерката си Мариан, „това нещо би могло да изпълнява още една функция: да послужи за покривка на дългата маса в официалната столова на «Грийн Касъл».“ Роклята беше преработена с малко по-голям успех, но изглежда никой не бе сметнал за необходимо да направи нещо с воала, който е бил замислен за неимоверно по-висока младоженка.
Но баба й беше настояла за воала и преглъщайки неодобрението си Нора Джейн се беше съгласила. Беше се съгласила на всичко това. Ето защо нямаше нужда да й бъде напомнено за безсмислието да се преструва, че е много обичана булка.