— Да, Беси — отговори тя на бъдещата си етърва, опитвайки се да се усмихне. — Знам. Лорд Робърт не ме обича. Не ме обичаше, когато ме помоли да му стана съпруга не ме обича и сега. Баба Темпъл каза, че при женитби в този обществен кръг подобни спогодби не са нещо необичайно.
— Това е съвсем вярно — въздъхна Беси. — Вашата женитба ще бъде по сметка. Тъжно е да се каже, но такава беше и моята с Роджър. В крайна сметка обаче Роджър и аз знаехме, че не се женим по любов. Сега е ваш ред. Ние двете сме и ще си останем хванати в капана на „Грийн Касъл“ заедно с тези трима варвари — Робърт, нещастния ми съпруг — инвалид и онова идиотско момче Уилям. Това, което ние, дамите, трябва да понасяме, е неописуемо! Но ти си фантазираш, че един ден всичко ще е наред и наистина ще се обичате с Робърт, нали така, Нора Джейн? Ти се самонавиваш, че го обичаш отчаяно, докато той, интересувайки се само от новото си богатство, едва забелязва, че съществуваш. О, ти, бедно, сладко дете! Животът е толкова несправедлив! Мъжете са така брутални!
Нора Джейн вдигна ръце към слепоочията си и затвори очи. Дали покритата със скъпоценни камъни лента, която придържаше воала към главата й, не й причиняваше това пулсиране в слепоочията? Вероятно по тази причина адски много й се искаше да увие и стегне половината от булчинския воал около гърлото на Беси, а после да наблюдава, кикотейки се истерично, как хубавият прасковен тен на лицето на тази жена става пурпурен като ужасните щраусови пера на баба Темпъл.
— Всичко е наред. Наистина. Моля те Беси, не се безпокой — каза накрая с абсолютно овладян глас Нора Джейн, като се обърна с лице към другата жена, а при всяко нейно движение коприната на старомодната, сватбена рокля нашепваше обвинения към нейната боязливост. Същото усещане предизвикваше и слабият болничен мирис на камфор, който се излъчваше от дрехата и дразнеше ноздрите й. — Ако нямаш нищо против, бих желала няколко мига да остана насаме със себе си, за да се концентрирам, преди маркизът да дойде и да ме придружи до параклиса.
— Разбира се, разбира се! О, скъпо дете, прости ми! — Графинята на Ийстърли целуна бузата на Нора Джейн, после хвана двете й ръце и ги стисна в своите, облечени в ръкавици до лактите. — Само ми позволи пак да ти кажа, че винаги ще бъда до тебе: като твоя скъпа приятелка, като твоя нова сестра. Познавам Робърт, наясно съм с прищевките и пороците му и може би ще успея да те предпазя от противните му настроения.
Нора Джейн внимателно измъкна ръце от любвеобилната хватка на графинята и ги сплете пред себе си, притискайки с тях своя свит, бунтуващ се стомах.
— Неговите лоши настроения ли, Беси? Никога не съм си представяла лорд Робърт по този начин. Винаги добре се е владеел. Дори на третата ни среща преди много дни, когато ми направи предложение, паднал на колене, според обичая, предлагайки ми името си и всичко, което има, съвсем откровено ми каза, че не ме е обичал, и че не ме обича.
Сините като яйца на червеношийка очи на Беси се плъзнаха настрани от лицето на Нора Джейн и тя започна да заеква.
— О, аз, тоест, не обръщай внимание на глупавите ми бръщолевения, скъпа моя. Робърт — в лошо настроение! Глупости! Той е агънце, истинско агънце, уверявам те. Само дето винаги тръби, че нищо друго не го интересува, освен ергенските му похождения и болезнената му любов към „Грийн Касъл“, разбира се. По мое мнение това го прави донякъде цивилизован, но не и подлец. Не мога да си представя защо казах тези неща! Трябва да е от топлината на огъня в камината. Може да те стопи, нали? О, скъпа, хубавата ти прическа започва да се отпуска и забелязвам капчици пот върху горната ти устна. А и си толкова бледа! Така няма да стане! Повикай прислужницата си! Не можем да допуснем лорд Робърт да се притесни, виждайки булката си да клюма пред олтара.
Тя целуна бузата на Нора Джейн за втори път като се усмихваше едва и мигаше бързо, за да прогони съчувствените сълзи.
— Бог да те благослови и да те пази, скъпо момиче. Бог да те благослови и пази!
После, сред шумоленето на коприна и фусти, графинята избяга от стаята с притисната към устните дантелена кърпичка, като че ли всеки момент щеше да избухне в сълзи при вида на наивната девственица, очакваща скоро да бъде отведена пред олтара.
Бог да те благослови и пази? Какво знаеше Беси Гиър? Какво знаеше за Робърт тази жена, живяла със семейство Гиър половин дузина години? Какво знаеше, което на Нора Джейн тепърва предстоеше да научи?
Дали той нямаше луда жена, заключена някъде, загубила ума си благодарение на злия нрав на своя съпруг?