— Нищо подобно не намекваме — Джонсън забеляза реакцията на Кленч, раздвижването сред останалите и направи знак на Франсис да замълчи. — Все още остава отворен въпросът с намерените предмети, които са част от женско облекло.
Пристъпих, за да ги разгледам. Боне и фуста Двете измачкани и силно зацапани, все още мокри от снощния дъжд.
— Няма да станат на нито една от нас. Фустата ще ми е твърде голяма, но твърде малка за Ребека. А шапката е малка и за двете ни.
Шапката беше много малка, може да е носена само от дете. Ръбът на фустата бе украсена с бродерия.
— Защо дойдохте тук? Трябва да търсите младо момиче и някоя, която разкрасява суетно долните си дрехи.
Погледнах Джетро Вейн. Описанието отговаряше на племенниците му и той го знаеше.
Запис деветдесет и втори
Сара изрази силното си негодувание от подозренията, които бяха отправени към нас, но двете с Марта запазихме мълчание. Знам докъде могат да стигнат тези неща. Марта говори току-що с Джон и той я посъветва да бъде предпазлива. Смята, че цялата ситуация си има просто обяснение и всичко ще отмине като лятна буря.
Запис деветдесет и трети
(юли? 1660)
Разбира се, че разпитаха Дебора Вейн и Хана. Разбира се, че те успяха да измислят убедителна версия. Слуховете ги бяха предупредили и имаха достатъчно време да го направят.
Историята им е следната. Разхождали се из гората, преди много време, но им станало толкова горещо, че свалили част от одеянията си. Ама разбира се, че това били боне и фуста. Все тъй изморени продължили и забравили дрехите в гората.
Повярваха им. Разбира се, че ще им повярват. Племеннички са на Джетро Вейн, а той е влиятелен човек в града.
Показанията
Запис деветдесет и четвърти
(юли-август, 1660)
Пиша колкото е възможно по-бързо и пришивам написаното в покривалото. Бодове и думи, бодове и думи до късно през нощта.
Момичетата са били навън през онази нощ и са викали духове. Сигурна съм в това, като да съм била там. Бурята се е разразила над тях, прекратила глупостите, които са правили и ги е прогонила. Точно тогава ги е видял Том Картър.
Мислех, че след тази случка ще спрат. Уви.
Едва не ги хванаха и това трябваше да им послужи за урок. Случилото се в нощта на Еньовден трябваше да сложи край на лудостите им. Напротив, това само ги насърчи. Сега си въобразяват, че имат силата да предизвикват бури. Топят се, очите им горят. Познавам календара на вещиците. Всеки месец по пълнолуние налудничавото им поведение става още по-очевидно. Отстраниха два пъти Хана от неделната служба, защото прекъсваше проповедите — говори на висок глас, а после изпада в пристъпи на неконтролируем истеричен смях. Това, което правят е като болест, като зараза просмукала се в кръвта им. Вършат делата си не само в гората, но в оборите, в собствените си домове. Наблюдавам ги. Виждам потрепващия пламък на свещта и сенките на танцуващите фигури по стените.
Запис деветдесет и пети
(септември, 1660)
Гората започва да се обагря в есенни цветове. Полетата натежават с приближаването на есента, но годината донесе поредица от бедствия: добитъкът измираше без причина, гъстото и тъмно мляко във ведрата придобиваше кървав цвят, последва ужасна градушка, която съсипа посевите. Сякаш злокобен черен облак е надвиснал над града и е изпълнил всичко с усещането, че нещо лошо ще се случи.
Отец Джонсън обяви ден за всеобщо смирение, пост и молитви. Време било да измолим Божията прошка за онова, с което сме заслужили недоволството Му.
Запис деветдесет и шести
Денят за всеобщо смирение
Отец Джонсън бе започнал проповедта си, когато настана суматоха. Хана Вейн се строполи като мъртвец от мястото си. Дебора и братовчедка й я последваха.
Момичетата падаха като замръзнали скорци. Отец Джонсън спря и нареди да ги изнесат. Някои бяха вкочанени и опънати като греди, други увиснали и тежки, та двама мъже трябваше да ги носят.
— Заразата се разпространява сред общността и посяга на децата. Това е много тревожно…
Шепнеше отец Джонсън, лицето му бе застрашително, смръщено, очите — широко отворени и изпълнени със страх.
Запис деветдесет и седми
Състоянието на момичетата не се подобрява. Някои остават безмълвни и лежат като мъртви, други нареждат и плачат, скубят косите и раздират дрехите си, проклинат и ругаят всички край себе си. По настояване на Джетро Вейн и останалите, отец Джонсън изпрати Елиас Корнуел да доведе лекар.