— Супа?
— Ъ-ъ… — започна Брута.
— Червата ти да се намотаят около дърво чак докато не съжалиш за това!
Намрод огледа градината. Изглеждаше пълна с пъпеши, тикви и краставици. Той потрепери.
— Много студена вода, това му е цаката — повтори той. — Много, много вода. — Той отново сиря погледа си върху Брута. — Ммм?
И се запъти към кухните.
Великият Бог Ом беше обърнат нагоре с краката в кошница в една от кухните, полузаровен под стиска билки и някакви моркови.
Една обърната наопаки костенурка ще се опита да се изправи най-напред като протегне врат докъдето може и като се опита да използва главата си като лост. Ако това не проработи, тя ще размаха неистово крака, в случай че това я разклати и преобърне.
Една обърната наопаки костенурка е деветото поред най-покъртително нещо в цялата мултивселена.
Обърната наопаки костенурка, която знае какво е следващото, което ще ѝ се случи, е, ами, поне на четвърто място в класацията.
Най-бързият начин да се убие костенурка за тенджерата, е да се пусне във вряща вода.
Кухни, килери и занаятчийски работилници, принадлежащи на гражданското население на Църквата, подкопаваха Цитаделата.4 Това беше само едно от тях — мазе с опушен таван, чиято точка на фокусиране представляваше сводеста камина. Пламъци бучаха нагоре по комина. Дребни кученца, въртящи шишове, подскачаха в механизмите си. Сатъри се вдигаха и падаха върху дъските за рязане.
На едната страна на огромното огнище, сред многобройните други почернели казани, малка тенджера с вода вече започваше да кипи.
— Червеите на отмъщението да ти изядат черните ноздри, дано! — пищеше Ом и риташе яростно с крака. Кошницата се залюля.
Една космата ръка се пресегна вътре и отмести билките.
— Ястреби да ти изкълват черния дроб!
Една ръка се протегна отново и взе морковите.
— Хиляди пъти да се порежеш дано!
Една ръка се пресегна и взе Великия Бог Ом.
— Гъбите-канибали на…!
— Затваряй си устата — изсъска Брута, докато напъхваше костенурката под плаща си.
Той се запромъква към вратата, незабелязан в общия кулинарен хаос.
Един от готвачите го погледна и повдигна вежда.
— Само трябваше да взема това обратно — изломоти Брута, като измъкна костенурката и я размаха като да си помогне. — Заповед на дякона.
Готвачът се намръщи, после сви рамене. Всички до един без изключение се отнасяха с послушниците като с най-нисшата форма на живот, но заповеди от йерархията трябваше да се изпълняват без никакви въпроси, освен ако задаващият ги не искаше самият той да се озове изправен пред по-важни въпроси, като например дали е възможно или не да отиде в рая, след като е бил изпечен жив.
Когато се озоваха навън на двора, Брута се облегна на стената и издиша.
— Очните ти ябълки да…! — започна костенурката.
— Още една дума — рече Брута, — и си обратно в кошницата.
Костенурката млъкна на часа.
— Както изглежда, най-вероятно ще си имам неприятности заради това, че пропуснах Сравнителна Религия с Брат Уелк — каза Брута. — Но Великият Бог е сметнал за необходимо да направи горкия човек късоглед, така че той може би няма да забележи, че не съм там; само че ако забележи, ще трябва да кажа какво съм направил, защото да се говорят лъжи на Брат е грях и Великият Бог ще ме изпрати в ада за един милион години.
— В този конкретен случай мога да бъда снизходителен — каза костенурката. — В краен случай, не повече от хиляда години.
— Баба ми ми казваше, че така или иначе ще ида в ада, когато умра — рече Брута, без да обръща внимание на това. — Да си жив е грях. Има логика в това, тъй като щом си жив, ти съгрешаваш всеки ден.
Погледна надолу към костенурката.
— Знам че не си Великият Бог Ом — да се светят рогата му — защото, ако бях докоснал Великия Бог Ом — да се светят рогата му — ръцете ми щяха да изгорят. Великият Бог никога не би се превърнал в костенурка, както казваше Брат Намрод. Но казано е в Книгата на Пророка Сена, че докато той се скитал из пустинята, духовете на земята и въздуха му заговорили, така че, чудех се, дали ти не си бил един от тях.
Костенурката го удостои за кратко с едноокия си поглед. После рече:
— Един такъв висок? С гъста брада? И очи, дето непрекъснато подскачат?
— Какво? — попита Брута.
— Мисля, че си го спомням — каза костенурката. — Очите му подскачаха, когато говореше. А той говореше непрекъснато. Сам на себе си. Ходеше много по скалите.
4
Необходими са четиридесет човека стъпили на земята, за да задържат един с глава във въздуха.