Малки тайни

Дженифър Хилиър Малки тайни

Глава 1

Базарът „Пайк Плейс“ е туристически капан дори през най-обикновен делничен ден. Комбинирайте го с предпразнично пазаруване в последния момент и нечуван за декември изключително мек и слънчев уикенд, и така през съботния следобед ще се намерите в най-натоварените девет акра в Сиатъл.

Якето на Себастиан е натикано в една от пазарските части на Мерин, но той все още е изпотен. Малката му ръчичка продължава да се изплъзва от нейната всеки път, когато той се дръпне на някъде твърде рязко, опитвайки се да ги завлече и двамата в посоката, в която е решен да тръгне.

— Мамо, искам близалка! — казва той за втори път. Уморен е и започва да става раздразнителен и наистина трябва да подремне.

Но на Мерин ѝ остава да купи още един, последен, подарък. Тя се гордее с това, че винаги подарява добре обмислени и лични подаръци. Четиригодишният ѝ син никак не се вълнува от коледното пазаруване. Себастиан вярва, че Дядо Коледа ще му донесе всички подаръци, и единственото, което го интересува в този момент, са захарните лакомства.

— Бас, моля те, само още пет минути — казва тя, раздразнена, — и ще ти вземем близалката. Но междувременно трябва да си послушен. Имаме ли сделка?

Условията на преговорите му се струват честни и той спира да мрънка. На базара има магазин за бонбони. И двамата го знаят много добре — все пак са били там много пъти. Самият магазин е изключително претенциозен и докато други магазини за бонбони продават всякакви сладки неща, този е известен със своите „от-ванилови-зърна-до-шоколад и френски крем, ръчно изработени трюфели.“ Фасадата на магазина е боядисана в синия нюанс на известната марка за бижута „Тифани“, а още по-претенциозното му име — „Парижка сладост“, е изписано със златни курсивни букви върху прозорците на витрината. Нито един артикул вътре не струва по-малко от четири долара, а огромната близалка със завъртулки на дъгички, която Себастиан иска, е пет долара.

Да, цели пет долара за близалка. Мерин е напълно наясно що за лудост е това. В защита на Себастиан трябва да се отбележи обаче, че той нямаше да знае за съществуването на такова нещо, ако при предишни посещения на базара майка му лично не го беше завлякла в магазина за лакомства, за да си вземе от онези шоколадови бонбони. Които, в интерес на истината, са прокълната наслада за сетивата. Тя си казва, че няма нищо лошо да го глези от време на време, пък и всичко в „Парижка сладост“ е направено с чиста, органична тръстикова захар и мед от местни производители. От друга страна, Дерек отказва да приеме тези обяснения. Според него тя просто си търси извинения, задето превръща малкото им момченце в сноб по отношение на храната — досущ като нея самата.

Но Дерек го няма сега. Дерек е някъде на Първо Авеню, наслаждава се на бирата си в някой спортен пъб и гледа мача на Хъскитата. Мерин е тази, която е с все по-измореното четиригодишно дете и се занимава с последното предпразнично пазаруване.

Джобът ѝ извибрира. Базарът е твърде шумен, за да чуе телефона си, но може да го усети и тя пуска ръката на сина си, за да посегне към апарата. Може би това е Дерек и мачът вече е свършил. Тя поглежда към името на дисплея — не е съпругът ѝ. Последното нещо, което ѝ се прави сега, е да говори с когото и да е, но това е Сал. Не може да не вдигне.

— Бас, стой наблизо — казва тя на сина си, докато натиска „вдигни“. — Здрасти!

Мерин притиска телефона между рамото и ухото си и си мисли, че в моменти като този би било чудесно да си носи слушалките AirPods, но си спомня, че не иска да става като онези ужасни майки, които се разкарват насам-натам със слушалки в ушите.

— Всичко наред ли е? Как е майка ти? — Тя грабва пак ръката на Себастиан, докато слуша как най-старият ѝ приятел ѝ разказва за стресиращата си сутрин. Майката на Сал се възстановява от операция на тазобедрената става.

Някой се блъсва в нея и събаря дамската и пазарските ѝ чанти от рамото ѝ. Мерин хвърля мръсен поглед на минувачите, докато те продължават напред, без дори да се извинят. Туристи.

— Мамо, спри да говориш! — Себастиан дърпа ръката ѝ. Пак се е разхленчил. — Ти каза, че ще има близалка. Голямата. Със завъртулките!

— Бас, какво казах? Трябва да почакаш. Първо имаме други неща за вършене.

А в телефона си Мерин казва:

— Сал, извинявай, може ли да ти се обадя след малко? На базара сме и тук е пълна лудница!

Тя пъхва телефона в джоба си и напомня на Себастиан за сделката им. Преговорите — като цяло, доста ново понятие и за двама им — започнаха, когато преди няколко месеца той реши да откаже да се изкъпе. „Ако се изкъпеш, ще ти прочета още една приказка за лека нощ“, беше казала тя и всичко мина по мед и масло. И двамата бяха спечелили от кратките им преговори. Оттогава насетне къпането минаваше без значителни проблеми, а след това Бас отпускаше приятно ухаещата си главица на бузата ѝ и Мерин му четеше любимите приказки от собственото си детство. „Любопитният Джордж“ и „Луна за лека нощ“ се повтарят всяка вечер. Мерин много обича малкия им ритуал преди лягане и се страхува от деня, в който синът ѝ ще откаже да се гушка в нея и ще започне сам да си чете книги в леглото.