Тя хвърля изпушения джойнт и посяга към другата ръка на Мерин.
— Знам, че е безкрайно безчувствено от моя страна да говоря така. Особено пред теб. Не казвам, че това е развръзката, която очаква теб и Себастиан. Просто… така се чувствам в момента.
— Не се извинявай! — отговаря Мерин. Не иска да натоварва приятелката си със собствената си болка. — Имаш пълното право да се чувстваш така, както и правото да можеш да ми го споделиш. Само Господ знае през какво си преминала.
Франсис стиска ръцете ѝ.
— В никакъв случай не ти го пожелавам, разбираш ли? — Гласът ѝ е настойчив и Мерин вдига поглед. — Не го пожелавам нито на теб, нито на Саймън, на Лайла или на когото и да е в тази стая, чието дете все още е в неизвестност. Не за това се молех през всички тези години.
— Знам.
— Но, Мерин, аз съм благодарна. — Франсис си поема дълга глътка въздух. — Толкова съм благодарна, че кошмарните дни на неизвестност приключиха. Сега се чувствам… Чувствам се…
Хлиповете започват отново и Франсис рухва. Мерин я взема в прегръдките си и също започва да плаче. Плаче за загубата, болката, мъката и вината, които изпитва приятелката ѝ. Плаче и за собствената си загуба, тъга и вина. Плаче, защото обича Франсис и защото ѝ съчувства.
— Как се чувстваш? — прошепва Мерин. Все още я държеше в прегръдките си и галеше косата ѝ. — Можеш да ми кажеш.
— Свободна. — Франсис сподавя един хлип. — Чувствам се свободна.
Мерин я задържа в обятията си още малко, докато не се появява Саймън и ги извиква вътре. Франсис обикаля из малкия магазин за понички, а Мерин я наблюдава как сервира сандвичи, хапки, понички и кафе на останалите хора и осъзнава, че някак раздразнена. Мерин се дразни, че Франсис се чувства по този начин и че си го е признала. Дразни ѝ се, защото е вярно.
Франсис е свободна.
Мерин се мрази, че ѝ завижда.
Глава 26
Веднага след събуждане, щом отваря очи сутринта, за четири-пет секунди не си спомня. Себастиан си е у дома и всичко е наред, а тя е един нормален човек, който трябва да започне утрото си по един съвсем нормален начин.
Когато петте секунди изтекат обаче, реалността я събаря като ударна вълна.
С всяко събуждане тя го губи отново и отново. Болката е неописуема. Парализираща и унищожителна, като огромен камък, заплашващ да я смаже и изстиска и последната капка живот от нея, защото за пет секунди е забравила.
Мерин се съсредоточава върху малко слънчево зайче, танцуващо по тавана.
Вдишай и издишай. Вдишай и издишай.
Докато изпълнява краткото упражнение, за да се успокои, болката започва бавно да се уталожва.
Изминали са четиристотин деветдесет и три дни.
Тя се завърта и се пресяга към телефона си, за да прочете съобщението, което всъщност я беше събудило.
Жива ли си?
Усеща пръстите си като локумени, защото още не е напълно будна, но решава все пак да отговори.
Добро утро.
Мерин не можеше да си представи как Сал успява да стане толкова рано сутрин, като се има предвид до колко късно остава в бара. Още когато излизаха в колежа, той нямаше нужда от много сън. Често се случваше двамата да се приберат пияни и възбудени в два през нощта. На следващата сутрин Мерин често се събуждаше от аромата на пържен бекон и яйца, които Сал беше приготвил за закуска. Тя беше неговата противоположност. Мерин имаше нужда от осем-девет часа сън, но през последните четиристотин деветдесет и три дни приспивателните бяха единственото нещо, което ѝ помагаше да спи.
След погребението на Томас двете с Джейми си тръгнаха от „Големите дупки“ по едно и също време. Бяха паркирали една до друга и се спряха да си поговорят. Може би беше заради погребението, а може би заради факта че всички се бяха разплакали едновременно, но Джейми най-накрая реши да разкаже своята история на Мерин. Дъщеря ѝ я нямаше вече два месеца. Била е отвлечена от бившия ѝ съпруг, когото Джейми определи като нарцисист. Мерин е запозната с думата, но не и със значението в клиничната психология, затова Джейми ѝ обясни:
— Аарон е самовлюбен и егоцентричен кретен и мрази всеки, който не му повтаря постоянно колко е невероятен. Всичко в живота му трябваше да е идеално. Идеалната къща, идеалната работа, идеалната жена и идеалното дете. Затова и ме критикуваше през цялото време. Какво ям, какво обличам, каква е прическата ми… Обичаше да се меси в чужди разговори и да омаловажава всеки, който не е съгласен с него. Тайното му оръжие беше да те кара да се съмняваш в това, което си преживял или ти е причинил. Беше майстор да ме кара да се чувствам така, сякаш аз съм лудата. Сякаш аз съм твърде чувствителна, когато се държи като пълен кретен. Накрая ми изневери — казва Джейми и свива рамене. — С цялата си наглост ми заяви, че аз съм виновна, задето ми е изневерил. Била съм се отпуснала и не съм се грижела нито за себе си, нито за него. Ако съм се справяла по-добре със съпружеските си задължения, нямало да погледне друга.