— Кучи син — изсъска Мерин.
— Честно казано, ми олекна, когато разбрах. Поне имах някаква солидна причина да поискам развод — можех да я обобщя в едно изречение, ако някой някога ме попита. На хората им идва в повече, когато започнеш да обясняваш, че сте се разделили, защото съпругът ти е изтощаващ, жесток, манипулативен и лъжец.
Усмивката на Джейми е пропита с горчивина.
— Делото за попечителството беше грозно. И двамата искахме пълно попечителство над Оливия. Той избърса пода с мен, но накрая съдията застана на моя страна. След няколко седмици обаче ми я отне. Причакал я е пред къщата на нейна приятелка два часа преди да отида да я взема. Майката на приятелката ѝ, която знаеше как стоят нещата между нас, не си е била у дома. Само бабата, която не е видяла нищо нередно в това, че чаровният ѝ и красив баща взема момиченцето си. Не знаех, че е отвлечена цели два часа. Два часа — повтори тя и гласът ѝ се разтрепери.
— На колко години е дъщеря ти?
— Единайсет.
— Включиха ли я в системата за отвлечени деца?
Джейми кимна.
— Да. На делото той каза някои неща, които още тогава ме накараха да се усъмня, че ще се опита да я вземе и че никога няма да ми я върне. Намерили колата му на около километър и половина от дома на приятелката ѝ, паркирана до един мол. Но нямаше как да знаят с каква кола я е сменил, когато е избягал, нито накъде е тръгнал.
— Толкова съжалявам…
Джейми я погледна.
— Аз също съжалявам. Знам, че всеки има своята история, но имам чувството, че казах нещо погрешно, когато те видях на срещата на групата миналата седмица. Казах ти, че накрая съм се почувствала по-добре, а това не беше честно.
— Няма никакъв…
— Не, има. Не беше честно спрямо теб. Независимо какъв е бившият ми съпруг, той обожава Оливия. Където и да са, където и да се озоват, знам, че няма да я нарани. В това съм сигурна. Нещо, което нито един от вас със Саймън, Лайла и дори Франсис, преди да разбере какво се е случило с Томас, не може да каже. Аз не споделям страха ви, че детето ми може да не е сред живите. Не. Страхувам се, че никога повече няма да я видя. Не защото ще ѝ направи нещо, а защото ще я настрои срещу мен. Той е такъв. Ще ме представи за злодея в малката си измислена историйка и тя никога повече няма да ме потърси.
Джейми се взря в голямата жълта табела на магазина, а после сведе поглед към обувките си.
— Затова след срещата казах, че се чувствам по-добре. Голяма идиотка съм, знам. Съжалявам.
— Не си идиотка. Майка си. — Мерин докосва Джейми по ръката. — Научих се да не сравнявам. Адът си е ад, независимо в кой кръг се намираш.
Себастиан не беше включен в системата за изчезнали деца. Отвличането му не отговаря на изискванията. Дерек и Мерин не можаха да повярват, когато полицията им обясни, че макар да нямат съмнения, че Себастиан е отвлечен, то липсват свидетели, които да потвърдят как е станало това. Похитителят беше неизвестен и никой не знаеше как изглежда; единствената им следа беше, че носи костюм на Дядо Коледа. Трябва да има достатъчно информация, за да може властите да пуснат „АМБЪР Алърт“, за да помогнат в търсенето на детето. Решенията за това кога да бъде пусната системата са индивидуални и варират според случая.
Похищението на Себастиан просто не отговаряше на изискванията.
Това не им попречи да използват всички други методи, които можеха. Видеото от охранителните камери от базара „Пайк Плейс“ беше излъчено по всички телевизионни канали. Всеки, който притежаваше телевизор, беше видял снимката на Себастиан и краткото клипче от изчезването му. Плакатът със снимката на изчезнало дете беше споделен в Туитър и Фейсбук над един милион пъти. Фактът, че „Дядо Коледа“ е отвлякъл малко момченце три дни преди Коледа плашеше хората, но и грабваше вниманието им. Няколко телевизии бяха направили репортажи пред къщата на семейство Мачадо, където Дерек и Мерин умоляваха всеки, който има някаква информация за сина им, да я сподели с тях или полицията. В края на същата седмица двамата помолиха похитителя по СНН да върне момчето живо и здраво.
Липсата на всякаква информация беше едновременно умопомрачителна и разочароваща. Още в самото начало на разследването Мерин беше чула няколко полицаи да си говорят, че похитителят или е планирал отвличането с невероятна прецизност, или просто е бил изключително голям късметлия.