Нямаше как да знаят.
В крайна сметка заключиха, че похитителят е извел Себастиан през изхода към подземния гараж, но не можеха да го докажат. Единствената камера, насочена към гаража, се намираше от другата страна на улицата, затова беше невъзможно да различат регистрационните номера на колите. Това значеше, че похитителят можеше да е избягал с кола, джип или миниван. Колата му можеше да е паркирана някъде на улицата пред базара, а може би в гаража и беше една от петдесет и четирите коли, които са си тръгнали през следващия час. Възможно бе да е имал съучастник, който ги е взел. Нямаше как да знаят.
И Дерек, и Мерин бяха използвали всичките си връзки, за да разгласят случая. Детето на известна двойка богаташи от Сиатъл е изчезнало? Полицията предположи, че е похищение с цел откуп. Исканията за откупи обикновено се отправяха през първите двайсет и четири до четиридесет и осем часа след отвличането, но никой не потърси Дерек и Мерин. Нямаше оставени бележки на прага им, никакви съобщения или обаждания от непознати номера.
Мерин вярваше, че похитителят е познавал Себастиан. Причината? Близалката от „Парижка сладост“, която струваше пет долара. Още тогава ѝ се беше сторило като твърде голямо съвпадение, че са го подлъгали с любимата му близалка. Когато разпитаха в пекарната, се оказа, че пет от продадените близалки са платени с кредитна карта. Полицията беше проследила и разпитала собствениците на картите, но всички до един имаха алиби. Другите две близалки, които бяха платени с пари в брой, се оказаха закупени от възрастна дама, която ги беше взела за внучките си — близначки.
В крайна сметка всички решиха, че е просто съвпадение, защото тези огромни, цветни близалки щяха да са като магнит за всяко дете под десетгодишна възраст. Похитителят можеше да я е купил предварително и да я е прибрал в палтото или чантата си, изчаквайки правилния момент. Все пак разследващите полицаи бяха разпитали всички познати на Мерин и Дерек, които познаваха и Себастиан. Всички продавачи на базара също бяха разпитани. Никой не знаеше нищо.
Преди шестнайсет месеца Себастиан беше изчезнал безследно. Мерин не беше получила никакви отговори. И до ден-днешен тя не знаеше нищо.
Преди много време беше гледала филм, който я изплаши безкрайно много. С група съученици от гимназията гледаха „Изчезването.“ В трилъра участваха Джеф Бриджис и Кийфър Съдърланд. След като спира да зарежда на една бензиностанция, героят на Джеф Бриджис, Барни, отвлича гаджето на Кийфър Съдърланд — Даян, чиято роля се играеше от младата Сандра Бълок.
Във филма изминават пет години, но героят на Кийфър — Джеф, все още не знае какво се е случило с приятелката му и е обсебен от идеята да я намери. Нанси Травис играе Рита, новата му любима. Двамата най-накрая разбират, че Барни е бил на бензиностанцията, когато Даян е изчезнала, и със сигурност знае нещо по въпроса. Изправят се заедно срещу него и Барни казва на Джеф: „Ако искаш да разбереш какво ѝ се е случило, трябва да се подложиш на същото, през което премина тя“.
Джеф се съгласява и изпива приспивателното, което Барни е дал на Даян. Събужда се в дървен сандък, заровен някъде в близката гора. Бързо осъзнава, че няма къде да избяга и че ще умре точно както Даян — задушавайки се в малък, тъмен ковчег, от който никой не може да чуе виковете му. Че никой няма да разбере какво се е случило с него.
Филмът беше зловещ и Мерин сънува кошмари цяла седмица.
Ето че се беше превърнала в Джеф наистина. Ако Дядо Коледа се появеше на прага ѝ и ѝ предложеше отговори за това какво се е случило с детето ѝ с уговорката, че трябва да изпие чаша с приспивателни, Мерин без колебание щеше да я изгълта на един дъх.
Всичко беше по-добре от това да не знае.
Когато детето ти изчезне, остава само една огромна отворена и инфектирана рана. В някои дни можеш да вземеш обезболяващи, да сложиш лепенка и да продължиш със задълженията си, но раната никога не заздравява. Постоянно набира и след най-нежното докосване може да започне да кърви отново.
Мерин продължава да лежи. Трябва да започне да се движи. Поглежда към другата страна на леглото. Страната на Дерек. Възглавницата, върху която бе спал снощи, беше все още там, напомняйки ѝ, че рано сутринта е заминал за Портланд. Беше го решил в последния момент, преди да легнат. Налагаше се да успокои група мрънкащи инвеститори.
— Няма да ме има само един ден — беше ѝ казал, но мислите ѝ веднага се насочиха към Макензи. — Полетът е в осем, значи трябва да тръгна оттук в шест. Ще се прибера за вечеря. Искаш ли да дойдеш? Имам насрочени срещи през целия ден и ще трябва да заведа инвеститорите на обяд, но можеш да се присъединиш към нас, ако искаш. После може да излезеш по магазините. Нали помниш, че в Орегон няма ДДС.