— Вие сте женени — отсича Франсис остро. — Сексът с друг никога не е бил част от сделката, няма значение колко време е минало от последния ви път.
— Мъжете си имат своите нужди все пак — казва Саймън.
— Не ставай кретен. — Франсис посяга и го удря по крака. Мерин е доволна, че го е направила, защото в противен случай тя самата би го праснала.
— Не обръщай внимание на Саймън — казва Мерин на Лайла. — Каквито и нужди да имат мъжете, Кайл не постъпва правилно. Но не е нужно да повдигаш темата, докато не се почувстваш готова.
— Ами ако никога не се почувствам готова? — Очите на Лайла започват да се насълзяват. — Ако искам просто да заровя глава в пясъка и да не се занимавам с това? Имам си много други грижи, с които трябва да се справям.
— Ако мислиш, че ти изневерява, трябва да го напуснеш — казва Франсис болезнено откровено. — Щом веднъж е изневерил, значи ще го направи пак.
— Но ние работим заедно. — Сега сълзите ѝ се стичат по-бързо и прокарват вадички по фондьотена и избледнелия ѝ руж. Тя ги избърсва, но това само влошава нещата още повече. — Имаме две деца. Не е толкова просто, Франсис.
— Само казвам, че не трябва да продължаваш да си омъжена за някого, който те е предал. — Франсис скръства ръце пред гърдите си, както винаги, когато вярва, че е права. — По-добре ще ти е сама. Не искам да засегна нашия мил Саймън, но отдавна съм се научила как да живея без мъж.
„То пък един живот“ — Мерин и Лайла се споглеждат, защото и двете си мислят едно и също. Животът на Франсис се състои от групата за взаимопомощ и един магазин за понички. Това е.
— Ами ако не искам да знам? — Палецът отново се озовава в устата ѝ. — Ако не искам нищо да се промени? Ако… ако това е най-доброто, което някога ще имам? Ако точно това заслужавам?
— Глупости — отвръща Саймън, но примиренческото му изражение не съвпада с резкия тон.
Франсис няма какво да добави, а честно казано, Мерин също. Прекалено уморена е, за да води насърчителни разговори, пък и няма енергията да убеди Лайла в нещо, в което самата тя не вярва. Всички знаят какво има предвид. Всеки един от присъстващите в тази стая всеки ден от живота си носи товара на това, което е направил — а именно че не е успял да предпази детето си. Това е основното им задължение като родители. Най-важното, което е трябвало да направят.
Така че, не, не заслужават хубав живот. Не и ако децата им не са добре.
— Бъди добра към себе си. — Това е най-доброто, което Мерин може да измисли в момента, но веднага щом го казва и се чува отстрани, тя потрепва. Толкова е изтъркано, толкова плитко. Наясно е, че може да направи нещо повече, а не само да бълва цитати, взети от вдъхновяващи картинки в интернет, и Лайла сграбчва възможността, за да ѝ се нахвърли:
— О, като теб ли? — отвръща тя, при което Мерин примигва. — А ти защо все още си вкопчена в скапания си брак? С Дерек почти не си говорите. Кога за последно правихте секс? Ами ти… — тя извръща поглед към Франсис. — Била си омъжена в каменната ера и сега всички, с които общуваш, са в този магазин за понички. Не си ярък пример какъв бих искала да е животът ми след двайсет години.
— Лайла, стига! — намесва се Саймън и посяга за още една поничка. Третата, според сметките на Мерин. — Това не е много мило от твоя страна.
— О, защото милото отношение ти помага много ли? — Лайла повишава тон. — Докъде те е довело това мило отношение, Саймън? Жена ти те напусна, а ти качи над десет килограма от поничките, които изяждаш тук. — Тя се обръща към Джейми, която сякаш се свива, когато погледът на Лайла се спира върху нея. — Сигурна ли си, че искаш да си тук? Защото сега това е и твоят живот, а ако искаш да продължиш да отричаш истината, все още имаш време.
— Хей! — повишава тон Мерин.
Едно е Лайла да се сопва на нея и Франсис — те могат да го понесат, но Саймън е много по-чувствителен и когато се разплаче — защото той със сигурност ще го направи, — ще стане ужасно за всички. А и никой новодошъл не трябва да бъде подлаган на подобно нещо. На тях и без това вече им е достатъчно трудно.
— Разбирам защо си ядосана, но спри да обиждаш. Всички сме на твоя страна.
— Но аз не искам да съм на тази страна. — Гласът на Лайла трепери, ръцете ѝ също. — Не искам да съм тук, от тази страна, с вас! Не го ли схващате! Не искам такъв живот! И наистина изобщо не искам да те слушам, Мерин, защото, ако Дерек не ти изневерява все още, то със сигурност ще го направи някой ден. Така правят мъжете.