— Засега. Влез.
Мерин отстъпва настрани, за да може Кастро да влезе. Коремът ѝ изкъркорва и Мерин усеща, че ѝ се гади. Тази жена притежава наистина странна суперсила — да плашиш хората беше нещо специално. Детективката веднага забелязва, че Мерин не носи обувки и колко е чисто вътре, и се събува. Оставя обувките си до вратата и тръгва след Мерин към кухнята.
— Да ти предложа нещо за пиене?
Кастро забелязва кафемашината.
— О, еха, това „Бревил Оракъл“ ли е? Винаги съм искала такава за офиса, но трябва да си продам поне единия бъбрек, за да си я позволя.
Мерин също се усмихва леко.
— Направи си каквото кафе искаш.
След няколко минути двете сядат, а Кастро отпива от мокачиното си и кима доволно.
— В момента, в който видях, че Макензи Ли е изчезнала, нещо започна да ме гложди — започва Кастро. — Не можех да разбера какво, но имах усещането, че съм пропуснала някаква следа.
— Усещането ми е познато.
— Затова се разрових още по-дълбоко. Знаеш ли, че със Сал Палермо са имали сексуални отношения, когато е била на седемнайсет?
Мерин се взира във Ванеса с отворена уста. Ето я връзката, която самата тя не беше успяла да направи по-рано. Ето я. Когато най-накрая успява да затвори уста, преглъща:
— Не, не знаех. Сигурна ли си?
Кастро вади телефона си, отваря нещо и го подава на Мерин. Снимка на Сал и Макензи от преди няколко години. Двамата седят един до друг на брега на река, притиснали глава един в друг. Слънцето се отразява в очите им. Селфи, вероятно направено на блекбери или някакъв друг евтин смартфон, който е бил популярен сред гимназистите преди седем години. Косата на Макензи Ли е тъмнокестенява, разпиляна на тежки копринени кичури почти до кръста ѝ. Веждите ѝ изглеждат по-тънки, а самата тя прилича на тийнейджърка, каквато сигурно е била, когато са си направили тази снимка.
Въпреки това е очевидно, че това е тя.
— По дяволите! — Мерин е изумена. — Аз… Аз не разбирам.
Опитва се да реши какво би значело това ново разкритие. Знаеше, че Сал е женкар и че са скъсали преди доста време, както и че той често спеше с по-млади жени. Джини от бара беше класически пример.
Но когато Мерин му показа снимката на Макензи онзи следобед в бара му, докато тя се напиваше с Амарето Сауър, Сал беше разгледал обстойно голото тяло на Макензи и просто се беше засмял. Засмя се! И не само това. Той се присъедини към Мерин и започна да се присмива на нелепостта на всичко, което Макензи беше — на младостта, розовата коса, татуировките ѝ и всичко останало, което я правеше пълната противоположност на Мерин. Не беше обелил и дума, че я познава или че знае коя е. И сега става ясно, че я познава. При това интимно. Двамата са имали връзка.
Мерин е заобиколена от лъжци.
Кастро не спира да говори и тя се принуждава да се съсредоточи върху думите ѝ.
— Сал и Макензи са от малък град в източен Вашингтон, наречен…
— Просър. — Мислите на Мерин препускат със скоростта на светлината.
— Точно така, Просър. Обадих се на една от бившите ѝ съседки, жена на име…
— Пърл Уатс? — допълва Мерин. — Чета същите коментари във Фейсбук като теб.
Мерин също имаше намерение да пише на жената, но точно тогава получи снимката и искането за откуп за Макензи и съвсем забрави. Дали детективката знаеше за това? Затова ли беше дошла?
— Добра работа — усмихва се Кастро. — Да, Пърл Уатс. Тя потвърди, че е била съседка на семейство Ли, когато Макензи е била малка. Майка ѝ е била чистачка в няколко местни фирми и често е работила до късно. Бабата на Макензи я е отгледала. Едно от местата, на които е работила, е било винарна „Палермо“.
— Магазинът на „Изба Палермо“. — Мерин издишва тежко. — Семейният бизнес на Сал.
— Пърл беше безкрайно услужлива да ми разкаже всичко за Макензи. Винаги е била добро момиче, но малко лудичка. Нямала е търпение да се разкара от Просър и да стане художничка. Когато е започнала да излиза със Сал, въобще не ѝ е пречело, че е два пъти по-възрастен от нея. Не ѝ е пукало. Било е голям цирк. След това Пърл ми разказа слуховете, които е чула от познати на Макензи в колежа. Оказва се, че тя е започнала да излиза ексклузивно само с по-възрастни мъже. Богати възрастни мъже.
— Не съм изненадана.
— И така, аз продължих да се ровя. Свързах се със старата ѝ съквартирантка от Айдахо, Изабел. Тя ми каза, че Макензи е излизала с друг женен мъж през последната им година в колежа. Една вечер жена му дошла до апартамента им. Била истерична и пияна, защото научила за аферата им. Такава врява вдигнала, че се наложило да извикат домоуправителя, за да я принуди да напусне сградата. Изабел била страшно стресирана, но Макензи въобще не изглеждала притеснена. Не ѝ пукало, че жена му е толкова разстроена. Страхувала се, че връзката ѝ с Пол ще приключи, преди да ѝ плати.