— Нещо безсмислено, но достатъчно за всички да разберат, че си жива. А след това пиши на шибания си съквартирант. Кажи му, че си жива и здрава и да те остави намира.
Макензи въздиша и отива до прозореца. Вдига телефона си и заснема дланта си на фона на лазурното небе и пухкавите бели облаци. Качва снимката в Инстаграм и добавя хаштаг „времезаменсамата“. Преди да я публикува окончателно, я показва на Джей Ар.
Той кимва одобрително и тя натиска „сподели.“
След това Макензи изпраща съобщение на Тайлър.
Видях поста ти във Фейсбук. Толкова съжалявам, че те притесних. Добре съм, просто имах нужда да се махна за малко. Ще се върна скоро. Грижи се за Бъфорд.
Тайлър отговаря след минута.
Ти сериозна ли си??? ОМГ, такава ужасна кучка си! А аз наистина се притесних за теб. Търси си нов апартамент, когато се прибереш. Идиотка! Късметлийка си, че обожавам котката ти.
— Готово. — Гласът на Макензи е като напоен с отрова. — Тайлър ме изрита, което значи край на приятелството ни, благодарение на теб. — Тя изключва телефона си и успява да устои на порива да го запрати в лицето му. — Знаеш, че нямаше нужда да стигаме до такива крайности, нали?
— Успокой се. Ще ти намерим нов съквартирант. Всичко ще бъде наред. — Джей Ар изглежда отегчен. — Ето, чудесно. Тайлър е пуснал нов статус. Ау! Мисля, че те е блокирал във Фейсбук. Искаш ли да го прочетеш?
Макензи се взира в него. Приела е, че обича Джей Ар и винаги ще го обича. В такива моменти обаче не може да си спомни защо го обича.
— Разбираш ли, наистина нямаше нужда да стигаме до такива крайности. Дерек щеше да ми даде парите.
— Колко пъти трябва да го повторя? Дерек никога нямаше да ти плати. Няма нужда да го прави. Вече беше започнал да губи интерес. Мерин разбра за теб, но въпреки това му прости, защото тя винаги му прощава! — Джей Ар оставя телефона си и я поглежда предизвикателно. — Добре! Хайде, кажи ми какъв беше планът ти?
— Простичък — отговаря тя. — Щях да изчакам, докато той сам ми предложи пари.
— Да ти ги предложи? Шегуваш се, нали?
— С Дерек бяхме заедно шест месеца. Бях го разгадала. Вече ми даде пет хилядарки, защото се чувства виновен, че е скъсал с мен преди седмица. Можех да измъкна петдесет хиляди, а може би и стотина, ако си бях изиграла картите правилно. Едно тъжно „моля те, не ме изоставяй, аз те обичам“ щеше да бъде достатъчно. Пичът изпитваше някаква ужасна вина, но му харесваше да се грижи за мен. Събирането им с Мерин беше моят шанс да му поискам повече пари.
Дерек и Мерин. Не би трябвало да я боли толкова, че Дерек се е върнал при жена си, но е факт. Тя грабва бутилката с вода от шкафчето и я изпива на един дъх.
— Е, ами, сега са двеста и петдесет хиляди — казва Джей Ар. — Сто за теб, сто за мен и петдесет за Джулиан.
— Не знаех, че сме екип. Поне някой да ми беше казал…
— Не бъди такава кучка.
— Твоята кучка пък ми разби лицето. — Макензи внимателно докосва отока на брадичката си.
— Спри да мрънкаш. Само два пъти те е ударил. Бъди благодарна, първият удар те е пратил в безсъзнание и не си усетила втория — отвръща ѝ Джей Ар.
— Ще си плати за това.
Очите на Джей Ар отново потъмняват.
— О, някой определено ще си плати.
— Не си струва, Джей Ар. Ще те арестуват. Това си е чисто изнудване.
Той се засмива:
— А това, което ти правеше с Пол, Шон и онзи тип… Как се казваше?
— Ерик.
— Ерик, да, вярно. Нима това, което ти правиш с такива като тях не е изнудване?
— Не, защото те сами го предлагат. Това е най-хубавата част. Съвсем елементарна бизнес сделка. Няма обидени, няма искания за откупи и, по дяволите, със сигурност няма пребити. Всичко, което си направил досега, е безсмислено.
Той ѝ хвърля раздразнен поглед.
— Не е безсмислено.
— Дерек определено имаше чувства към мен. Убедена съм. Беше мой, докато с Мерин не отидоха…
Джей Ар се навежда напред и поставя ръка върху болезнено подутата ѝ челюст. Макензи инстинктивно се опитва да се отдръпне, но той се пресяга отново и този път стиска по-здраво, принуждавайки я да го погледне. Тя застива, осъзнала, че ако се опита да се отскубне, той само ще я нарани повече:
— Спри! — Поема си въздух. Болката е толкова силна, че очите ѝ се насълзяват. — Боли ме.
— Никога не е бил твой — казва Джей Ар и тя изохква, когато той стисва още по-силно брадичката ѝ. — Той никога няма да я напусне. Никога нямаше да те избере пред нея.
Макензи успява да му се изплъзне, преди отново да я нарани. Изтичва към банята, надявайки се, че когато излезе, Джей Ар ще е в по-добро настроение. Пътьом грабва една хавлия, когато ѝ хрумва нещо.