— Хей, откъде знаеш, че Мерин винаги му прощава?
Той отново е забил поглед в телефона си.
— Какво имаш предвид?
— Преди малко каза, че тя винаги му прощава. Откъде знаеш, че винаги му прощава?
Той не отговаря.
— Джей Ар! — Макензи повишава глас съвсем леко, за да не го ядоса, но и да му покаже, че очаква отговор. — Питам сериозно. Откъде знаеш?
Той вдига поглед и въздъхва.
— Спомняш ли си, че съм ти говорил за гаджето си от колежа? Че все още сме приятели.
— Да. — Макензи се дразни, че променя темата. — Каза, че те е зарязала заради…
Тя замръзва и очите ѝ се разширяват.
— Мерин?
— Боже, наистина загряваш бавно. — Джей Ар отново забива поглед в телефона.
Ако срещу нея не беше той, Макензи вече щеше да е изтръгнала телефона от ръцете му.
— Как можа да не ми кажеш? Знаеше ли кой е, когато ти казах, че се срещаме? Да не би… — Тя спира за миг. — Да не би ти да си нагласил всичко, за да…
— Когато ми сподели, че излизаш с някой си Дерек, който има черно мазерати, осъзнах, че става дума за него. В Сиатъл няма много богати кретени, които се казват Дерек и карат такава кола. Вече беше изминал цял месец, откакто излизахте, така че как въобще си представяш, че мога да наглася подобно нещо? Помисли малко, Ем Кей.
— Но ти ме излъга — отговаря Макензи.
Не може да повярва на ушите си! Беше му говорила за Дерек с месеци, а Джей Ар не беше обелил и дума, че богатият женен мъж, с когото излиза тя, е съпругът на бившата му приятелка, която му е разбила сърцето. Дори Лорна не спираше да говори как ѝ се иска синът ѝ да се е оженил за приятелката си от колежа.
Как можеше да е такава глупачка? Това обяснява защо Джей Ар е толкова заинтересован от връзката ѝ с Дерек. Обясняваше и защо се е отдръпнал. Искал е нещата между нея и Дерек да потръгнат.
За да може той да си върне Мерин.
— Не съм те лъгал. — Джей Ар вдига рамене. — Просто не ти казах цялата истина. Ето, вече знаеш.
— Значи цялата тази история няма нищо общо с парите, така ли? Не, това е много по-лично, нали? Каква е тази извратена игричка, която играеш, Джей Ар? Опитваш се да ги разделиш? Защо? За да я накажеш, че е посмяла да те изостави заради мъжа, за когото се е омъжила и с когото има дете ли?
Внезапно ѝ хрумва ужасяваща мисъл, но не успява да се спре и просто изтърсва:
— Мамка му, Джей Ар, ти ли си отвлякъл сина им?
Преди Макензи да успее да реагира, Джей Ар вече е скочил от леглото. Блъсва я в стената и главата и гърбът ѝ и се удрят с трясък в студената повърхност. Ръката му отново е на брадичката ѝ, но този път стиска двойно по-силно, а тъмните му очи сякаш изгарят нейните. Макензи не може да помръдне. Не може да извърта поглед. Остава ѝ единствено да затвори очи, когато усеща как топлият му дъх пълзи по бузата ѝ.
— Само да си посмяла да споменеш детето отново… — заплашва я Джей Ар, — ще те убия. Разбираш ли ме, Макензи?
Той никога не я нарича с цялото ѝ име.
Тя би кимнала, ако можеше да движи главата си, но единственото, което може да направи сега, е да проскимти, за да му даде знак, че разбира.
Глава 30
Мерин не знае какво да каже.
През последните четиристотин деветдесет и четири дни двамата са премълчавали толкова много неща един пред друг, че сега наистина няма никаква представа откъде да започне. Дерек взема инициативата в свои ръце:
— Имала си гости?
Беше помолила Кастро да си тръгне, преди той да влезе, и детективката я беше послушала. Ванеса беше излязла, както и беше влязла — през главния вход, а Дерек беше използвал страничния, откъм гаража. Двамата не се бяха засекли.
— Видях някаква кола паркирана на тротоара отпред.
— Да.
Дерек изчаква търпеливо. Мерин впива поглед в него, сякаш за да го предизвика да продължи с въпросите и тогава забелязва огромните торбички под очите му, хлътналите му бузи и нездравословния тен. Винаги ли е изглеждал така, или просто днес не му е ден?
— Ще ми кажеш ли кой беше? — пита той най-накрая.
— Частният детектив, когото наех преди година, за да продължи да търси сина ни.
Дерек несъзнателно отстъпва назад.
— Същият детектив — продължава Мерин спокойно, — който ми каза за връзката ти с Макензи Ли. Шест месеца, Дерек. Еха!
Той отваря уста, сякаш за да отвърне нещо, но след миг я затваря. Изглежда, не знае как да отговори и Мерин може да си представи емоциите, които бушуват у него. Дали ще отрече, или ще си признае? Ако си признае, дали ще си каже всичко, или ще се опита да скрие нещо? Ако пък отрече, какви лъжи ще измисли, за да се измъкне?