Макензи вдига глава.
— Петстотин хиляди? Какви ги говориш?
Джей Ар спира да крачи нервно и я поглежда в очите.
— Няма значение.
Явно се беше изпуснал, но Макензи нямаше намерение да остави нещата така.
— Джей Ар, какви петстотин хиляди?
Той извива врат, така че да погледне какво се случва в кухнята, но Лорна я няма заедно с чинията му с обяда и пластмасовата кутия с браунита. Странно. Спалнята ѝ е в дъното на коридора и майка му със сигурност трябва да мине покрай тях, за да стигне до нея. Да не би да е излязла навън с цялата тази храна?
Лорна е пълна откачалка.
— Джей Ар, няма да те оставя на мира, докато не ми кажеш какво, по дяволите, имаше предвид — продължава Кензи. — Току-що каза „петстотин хиляди“, но и двамата знаем, че Дерек трябва да ни даде двеста и петдесет. Сто от които са мои, впрочем. Не съм гениален математик, но сметките нещо не се получават.
Джей Ар разтрива слепоочията си и въздъхва:
— Мерин плати на Джулиан двеста и петдесет хиляди долара, за да те убие. Когато разбра за двама ви с Дерек, тя поиска да те разкара от картинката и аз ѝ казах, че познавам човек, който може да ѝ помогне.
— Моля? — Макензи не може да повярва.
Значи е била права и Мерин наистина е разбрала за нея и Дерек. Онова, което пияната жена на Пол беше направила, появявайки се на вратата ѝ, за да я унижи пред съседите, направо бледнееше пред това, което Мерин беше предприела. Да наеме човек, който да очисти Макензи — това беше съвсем откачено и доста отвъд границите на това, което хората биха нарекли „нормална реакция“, когато си разбрал, че ти изневеряват. Всички бяха такива шибани откачалки!
— И тя наистина му плати?
— Успокой се. Никога не си била в опасност, много ясно. Но да, тя го нае… или поне си мислеше, че го е наела. Аз и Джулиан трябваше да си поделим парите.
— Щеше ли някога да благоволиш да ми кажеш? — Макензи не може да повярва. — Или дори да ми предложиш малък дял от… изцапаните си с кръв пари.
Той не отговаря, което само по себе си е красноречив отговор на въпроса ѝ.
— Значи си ме използвал — продължава тя. — Каза ми за Дерек, но единственото, което си виждал, е било куп пари и начин да си върнеш Мерин. Кучи син! — Макензи се изсмива горчиво. — Не мога да повярвам, че си измамил една тъжна, скърбяща жена и тя ти е дала един милион долара. Не се ли водеше твоя приятелка, Джей Ар? Знаеш ли какво? Надявам се да духне с парите и да не ти остави нито цент, защото не съм сигурна кой е по-големият загубеняк — аз или ти.
Джей Ар се приближава заплашително с вдигнат юмрук. Този път Макензи дори не трепва. Това е истинското му лице. Седнала на дивана, вгледана в юмрука над главата му, тя осъзнава, че за първи път вижда що за човек е наистина. Сал Палермо-младши не е онзи уравновесен, интелигентен и независим мъж, за когото го е мислила. Вместо това той е просто непораснало момче в тялото на мъж, който е бил малтретиран от баща си, а сега е задължен да се грижи за също толкова изстрадалата си майка. Джей Ар не е нищо повече от дребен мошеник и престъпник, който е влюбен в жена, която никога няма да отвърне на чувствата му. Макензи беше загубила цели седем години от живота си заради него. Цели седем. Нямаше намерение да загуби повече.
— Хайде, удари ме! Така или иначе това е единственото, в което те бива — казва тя.
Джей Ар изхвърча от хола към горния етаж и тряска вратата на стаята си, което значеше, че повече няма да слезе днес. Секунда по-късно Макензи чува полицейски сирени, последвани от червено-сините светлини, които осветяват пътя към имението. Тя скача към масата, където допреди малко беше гледала „Опасност!“ с Лорна, и дърпа пердето.
Самата Лорна се върна в къщата малко след като кавгата между Макензи и Джей Ар бе приключила. Възрастната жена изглежда напрегната и изтощена заради усилието, което ѝ е коствало да отиде до където е ходила. Макензи отбелязва наум, че е изненадващо колко бързо се движи майката на Джей Ар за жена, която съвсем скоро би трябвало да се подложи на още една операция за смяна на тазобедрената става. Лорна е седнала на мястото си и се взира в телевизионното шоу, отговаряйки на глас на въпросите, които водещият задава в последния кръг на предаването.
Разбира се, че знае отговорите.