Здрасти, имаш ли време да се видим тази сутрин? Ще съм в офиса си към 10.
Иска да се срещнат? О, господи! Каквато и ужасна новина възнамерява да ѝ каже, частната детективка иска да го направи лично.
Няма протокол, по който да ѝ поднесат новините, свързани със Себастиан, стига да има такива. Никога не са обсъждали този въпрос. Ванеса Кастро беше споменала само, при това мимоходом, че ако разбере нещо важно, незабавно ще се обади на Мерин.
С треперещи ръце, Мерин отговаря:
Ще дойда. — ММ
Четиристотин осемдесет и шест дни. Днес ли ще бъде денят?
Не може да е днес. Срещата им е в десет, а сега е едва осем и половина. Ако частната детективка искаше да ѝ съобщи, че синът ѝ е мъртъв, то тя нямаше да накара Мерин да чака цели деветдесет минути, за да го научи.
И все пак, може би щеше да го направи. Може би така се процедира. Ако синът ѝ е мъртъв, какво значение има дали ще го научи сега, или след час и половина?
Мерин се приготвя и се опитва да се разсее. Подрежда стаята, преди да излезе. Днес Даниела ще почисти, но това не значи, че жената трябва да събира дрехи от пода или да оправя леглото. На Мерин не ѝ отнема много време; чаршафите от страната на Дерек са все още изпънати. Докато се опитва да направи възглавницата още по-пухкава, на Мерин ѝ хрумва, че няма представа в колко часа ще се прибере съпругът ѝ от командировка тази вечер. В кратките си съобщения преди лягане той никога не уточнява. Но и тя никога не пита. Той не ѝ беше предложил да вечерят заедно. Тя пък не му беше предложила да сготви.
Ето това са те сега. Живеят паралелен живот, един до друг през повечето време, но никога не намират пресечна точка.
Когато минава покрай стаята на Себастиан, Мерин поставя ръка на вратата. Прави го всеки ден, само за секунда. На Даниела не ѝ е разрешено да чисти там.
Тази сутрин Мерин стана много по-лесно. Тя винаги спи по-добре след среща на групата, а и не беше пила нищо, след като се прибра снощи. Разликата в отражението ѝ в огледалото сега е видима — няма кървясали очи, нито торбички, дори не е подпухнала. Това можеше да е прилично начало на деня, ако не беше получила имейла от детективката.
Мерин слиза долу в кухнята и включва кафемашината. „Бревил“ са изискана марка и машината може да прави всичко — от капучино до лате от прясно смлени кафени зърна, само с едно натискане на бутона. Седнала на висок стол до барплота, докато чака кафето, Мерин проверява какви ангажименти има през деня. Намира едно определено име в списъка си с контакти и натиска „набери“. Телефонът иззвънява два пъти и както винаги, я препраща към гласовата поща. Той никога не отговаря.
— Здравейте, доктор Чен, обажда се Мерин Мачадо — казва тя след сигнала. Гласът ѝ е леко пресипнал, защото днес още с никого не е разменила нито дума. — Изникна нещо спешно, свързано със сина ми, и няма да мога да дойда за насрочения час. Наясно съм, че ще трябва да заплатя за късната отмяна на часа, което не е проблем. Благодаря.
Тя спира за секунда, чудейки се дали да промени часа, но решава да не го направи. Затваря. Винаги може да се обади по-късно, но засега не е сигурна, че иска пак да види терапевта си.
На доктор Чен му няма нищо. Всичко при него е нормално. Той е спокоен, успокояващ, разбиращ, лесно се разговаря с него — въобще всичко, което един човек би искал от терапевта си. Но самата терапия е трудна. Трябва да полагаш усилия, а това те изстисква емоционално, преди да даде някакви резултати. На последния сеанс влязоха в… спор.
Мерин най-накрая сподели тайната си с доктор Чен.
Тя беше отишла на терапия с намерението да повдигне темата, отчасти защото искаше да говори за някои неща. За нещо, което никога не бе посмяла да сподели с другиго. Но най-вече като споделеше, това щеше да е нейният начин да го изпита, да види реакцията му и дали ще ѝ позволи да го прави, или ще се опита да я спре.
Когато най-накрая беше изрекла онези думи, по иначе спокойното лице на доктор Чен пробягна изненада, която бързо се превърна в загриженост. Отне му един дълъг миг, преди да каже нещо, но щом заговори, тонът му беше внимателен, но строг. И ѝ каза всичко, което Мерин очакваше. Може би затова сподели с него. За да ѝ каже, че греши. За да ѝ каже да не го прави повече.
— Това, което ми сподели току-що, Мерин, не е никак продуктивно. — Гласът на доктор Чен беше премерен, но тревогата в него не можеше да бъде сбъркана. Виждаше се от езика на тялото му, което се беше сковало малко повече от преди малко. — Не е здравословно за теб. Всъщност, мисля, че трябва да спреш. Веднага.