— Не го правя всяка вечер — беше отговорила Мерин. — Дори не е всяка седмица. Просто… не мога да спра да мисля за него. Не мога да спра да се притеснявам.
— Разбирам, но не това е начинът. — Доктор Чен се наведе напред. Прави го само когато се чувства принуден да изтъкне даден факт. — Не е… въобще не е добре. Доста съм притеснен, че подобно поведение ще обостри и насърчи мислите ти, свързани със самонараняване. Да не говорим — допълни той по влудяващо спокоен начин, облягайки се пак на стола си, — че е незаконно. Може да се забъркаш в сериозни неприятности. Може да те арестуват.
Тя знаеше, че ще ѝ каже точно това. Просто искаше да го чуе. Мерин, разбира се, започна да се защитава; за разлика от доктор Чен, тя повиши глас, докато накрая времето ѝ не изтече. Недоволството на терапевта обаче беше видимо. А терапевтите не се поддават на емоциите си.
След като оставя съобщение за доктор Чен, Мерин пише на Сейди:
Тази сутрин няма да мога да дойда. Съжалявам, знам, че обещах да прегледаме договорите на доставчиците.
Няма проблем, отговаря Сейди. Всичко наред ли е?
Не знам, имам среща с частния детектив — пише ѝ тя истината.
Следва пауза, през която Мерин наблюдава балончето с трите точки, което просветва на екрана ѝ, докато Сейди пише отговора си. Тя никога не ѝ задава въпроси, но вероятно може да усети, че Мерин е притеснена. Сейди не просто ръководи фризьорските салони на Мерин, тя е нейната близка приятелка. Най-накрая, когато все пак получава отговора ѝ, той е кратък и мил, точно какъвто Мерин е очаквала.
Ясно. Тук съм, ако имаш нужда от нещо. Целувки.
Не знае какво щеше да прави без Сейди. Когато месец след изчезването на Себастиан ФБР им каза, че случаят ще остане отворен и търсенето на детето няма да бъде преустановено заради липсата на нови улики (високопарен начин да кажат, че оставят случая на заден план), тя сякаш загуби детето си за втори път.
И Мерин не го прие никак добре. Никак.
Седмица по-късно я изписаха от болницата и първото, което направи, бе да се обади на частния детектив. Имаше визитната картичка на Кастро поне от няколко седмици. Детективката ѝ я беше оставила в пластмасовата купа на рецепцията във фризьорския салон в центъра, когато веднъж дойде за педикюр. Всеки месец фризьорските салони на Мерин организираха томбола за безплатна процедура, но визитката на Кастро така и не бе спечелила. Мерин я забеляза само защото ръкавът ѝ се бе закачил за ъгъла на купата и я бе преобърнала, разпръсквайки всички картички вътре.
Нищо във визитката на частния детектив не ѝ се стори интересно — „Айзък и Кастро“ беше изписано в средата с обикновени сини букви, а под него „Ванеса Кастро, частен детектив“ с по-малък шрифт, но от всички картички, които се бяха разпилели по пода, само тази беше обърната с лицето нагоре.
Може би това беше единствената визитка, която Мерин трябваше да види. Какво нещо е вселената!
По това време Себастиан беше в неизвестност вече от две седмици. Мерин бе прибрала визитката в джоба си и по-късно, когато я изписаха от психиатрията, тя позвъни на номера от картичката.
Кастро и бизнеспартньорът ѝ са бивши полицаи от Сиатълската полиция. Тя специализира в издирването на изчезнали деца и е известна с това, че търси на места, където полицията не иска или не може. Ванеса Кастро действа нетрадиционно, тя е нещо като ренегат дори. Излъчва класа, но не се страхува да си изцапа ръцете. Услугите ѝ са безумно скъпи. Когато се срещнаха за първи път, тя помоли Мерин да я нарича Ванеса, но на Мерин това някак не ѝ се стори правилно — все пак не бяха приятелки, които се срещат на неделен брънч.
Мерин беше наела детективката да издири сина ѝ. Не можеше да живее с мисълта, че никой не го търси. Някой постоянно трябваше да го издирва.
Въпросът, дали похитителят е познавал Себастиан, се превърна в ябълката на раздора между Мерин и полицията, а по-късно между Мерин и ФБР. Нищо в намерените доказателства не сочеше, че е бил отвлечен от приятел или познат, а им бяха цитирали статистиката за отвличания от непознати като „малка, но значима“. Според разследващите, похитителят се бе преоблякъл като Дядо Коледа, защото е имал намерение да отвлече дете — което и да е дете, — от шумно и оживено място, точно защото за малките деца той е символ на Коледа. Така дори дете, което по принцип не се доверява на възрастни, може да бъде подлъгано, като види червен костюм и бяла брада. А що се отнася до близалката, която му бяха дали, то в онзи момент самата Мерин и Себастиан не бяха далеч от магазина за лакомства. Ако някой е планирал да отвлече момчето, то той може да е чул разговора им.