Мерин не беше съгласна. Признаваше, че Себастиан по природа е дружелюбно дете, което често се доверява на възрастните, но беше убедена, че той никога не би тръгнал с някого, без дори да се обърне, за да я погледне. И откъде „Дядо Коледа“ изобщо е знаел, че Себастиан харесва точно тези близалки? Мерин беше гледала записа с лошо качество хиляди пъти. Тя познава сина си по-добре от всеки друг на тази земя. Себастиан обичаше Дядо Коледа, но присъствието му го плашеше. Момчето щеше да потърси Мерин, за да го увери, че може да отиде с него.
Освен ако Дядо Коледа не беше някого, когото познава.
Но полицията разпита всички техни познати. Всички. И провериха алибито на всички. На абсолютно всички. През последната година Кастро беше повторила всички стъпки, извършени от ФБР, и беше продължила още по-нататък.
На последната им среща преди месец, Мерин беше помолила детективката да разшири кръга на заподозрените и да включи нейните и на Дерек служители, както и всичките ѝ клиенти. Компанията на Дерек организира коледно парти рано през декември за служителите си и семействата им, а всяко лято Мерин кани клиентите си на барбекю. Всеки, който беше посетил някое от тези събития, сигурно се бе запознал със Себастиан. Мерин искаше всеки човек и цялото им минало да бъдат проверени, така че Кастро бе започнала с най-близките служители на Дерек и Мерин.
Тя се спира за секунда. Ами ако Сейди беше отвлякла Себастиан? Ами ако точно това се канеше да ѝ каже частният детектив?
Тази мисъл ѝ минава за първи път през ума и Мерин се изсмива рязко в тихата кухня. Абсурд. Разбира се, че не е Сейди. Освен това по онова време тя току-що беше родила. Защо ще иска детето на Мерин?
Тя си сипва кафе в термочаша с логото на салона, гравирано отстрани. И в трите ѝ салона продават от огромните розовозлатисти чаши на безобразната цена от шейсет и пет долара, но клиентите ги купуват редовно, както за себе си, така и за подарък. Понякога Мерин си налива вино в нея. Не и днес.
Днес се качва в колата и се пита дали не трябва да се обади на Дерек в Портланд и да му каже, че вероятно има лоши новини. Въпреки емоционалната дистанция помежду им, в този момент тя не би имала нищо против да чуе успокояващия му, практичен глас. Той със сигурност щеше да ѝ напомни, че Ванеса Кастро е бивше ченге и понастоящем частен детектив и веднага би казала, ако имаше някакви окончателни новини за Себастиан, вместо да я кара да чака, докато се видят на живо.
Мерин много би искала да поговори с Дерек, но не може. Не може да му каже нищо.
Тя така и не му бе казала, че е наела частен детектив.
Глава 5
— Как беше движението? — пита Кастро, когато Мерин влиза в малкия ѝ офис във Фримонт.
Тя никога не пита как е Мерин. Знае, че не трябва.
Изглежда, че и детективката тъкмо пристига. Още не е успяла да си съблече палтото.
— На моста не беше толкова натоварено. — Мерин заема мястото срещу нея. Забелязва, че някои неща са се променили от последния път, когато е била тук. Малкият аквариум, който досега бе седял на ниската библиотечка до стената, вече е в ъгъла на бюрото, където Мерин може да го види отблизо. В него има само една рибка, бета, с крещящо червена опашка, и тя се взира в нея как плува напред-назад, докато Кастро включи компютъра си.
Двете се срещат обикновено веднъж в месеца, за да обсъдят как върви разследването, но всъщност тези срещи могат да се състоят и по телефона или имейл. Въпреки това Кастро, изглежда, разбира, че за майката на дете, което се издирва, е важно тези разговори да са очи в очи, и тя винаги е едновременно и търпелива, и директна с Мерин.
За Мерин тези срещи с частния детектив имат по-голям ефект от терапията при психолога.
— Благодаря, че дойде в последния момент. — Кастро поставя една малка бутилка с минерална вода. По принцип предлага кафе на Мерин, но всичко днес е различно.
— Разбира се, че ще дойда. — Мерин се взира в лицето ѝ; търси някакъв знак, че ще ѝ съобщи ужасна новина. Лицето на Кастро остава неразгадаемо, но тя изглежда някак неспокойна.
— Така… — Кастро прави пауза. — Не става дума за Себастиан.
Мерин не беше осъзнала, че е притаила дъх и сега издишва шумно. Слава богу. Тя посяга към бутилката с вода, отвива капачката и отпива голяма глътка.
— Извинявай. — Кастро повдига вежда. — Не исках да те тревожа. Трябваше да уточня в имейла си.
— Няма нищо — казва Мерин. Не е така, но в момента не може да се насили да изпита нищо повече от облекчение. — И така, какво има тогава?