— Ами… — Кастро се поколебава и въпреки че Мерин вече не е притеснена, тя не може да си представи какво би накарало детективката да се чувства толкова неудобно. Все пак е била ченге, за бога! — Изглежда, че съпругът ти се вижда с някого.
Моля? Мерин отпива още една глътка вода, взирайки се в другата жена, без да разбира напълно какво ѝ казва.
— Не съм сигурна как са нещата помежду ви, но последния път, когато се видяхме, ти не спомена нищо за раздяла…
— Не сме разделени.
— Тогава много съжалявам, че трябва да ти го кажа, но съпругът ти ти изневерява.
Мерин премигва. Чу детективката съвсем ясно и няма нужда да ѝ повтаря, но може би има нужда Кастро да ѝ го съобщи по малко по-различен начин. Няколко секунди седят, потънали в мълчание. Мерин има чувството, че очаква края на шегата, но той така и не идва.
За какво, по дяволите, говори тази жена? Изневяра? Не може заради това да я е извикала в офиса си. Не я беше наела да следи съпруга ѝ.
Сякаш прочела мислите ѝ, Кастро започва да щрака по клавиатурата и обръща монитора, така че Мерин може да види. Снимка. Цветна. На Дерек. Той е с друга жена. Снимката изпълва целия екран.
Мерин се вторачва в нея с отворена уста. Изглежда, сякаш съзнанието ѝ има нужда да разгледа всяко парченце от снимката отделно, защото не може да го асимилира наведнъж. Коса. Дрехи. Лице. Ръце. Дърво. Тротоар. Ботуши. Усмивки. Възраст. Етническа принадлежност. Жената с Дерек малко прилича на Оливия Мън — актрисата, която излизаше с онзи футболист. Но жената определено е по-млада; Мерин не знае на колко точно е, но ако трябва да предположи, би казала около двайсет и пет. За секунда ѝ се струва позната — нещо в брадичката ѝ, във формата на очите. В този момент обаче Мерин мигва и усещането за дежавю изчезва — и жената става пак непозната.
Непозната, която държи съпруга ѝ за ръка.
Кастро кликва с мишката и снимката се сменя с друга, направена същия ден, вероятно минута или две по-късно.
Сега непознатата целува съпруга ѝ. Страстно. Навън. Посред бял ден.
— Направени са вчера следобед. В Портланд. — Детективката определено знае как да ѝ съобщи лошите новини. Тя владее отлично гласа си: звучи едновременно съчувствено, но и неутрално. Би могла да бъде водеща на новините и да чете от аутокюто за някаква съкрушителна трагедия някъде по света, след което да предаде щафетата на Чък и Гари, за да разкажат на зрителите за спортните новини и времето.
— Един от моите хора ми ги изпрати. Съжалявам, че трябваше да научиш по този начин.
Дерек не е в командировка, той е с… с… с любовницата си. Първата дума, която ѝ идва наум. Гадже, любима, разбивачка на бракове, както и курва, също ѝ хрумват, но по някаква причина любовница изглежда ѝ пасва най-добре. Тази дума носи усещане за нещо отвращаващо и скандално, каквото всъщност е.
Е, и какво очакваше? — прошепва гласчето в главата ѝ и Мерин моментално замахва и удря мислено, сякаш е досаден комар. Но то не си отива и продължава да шепти, а шепотът му става все по-силен и настоятелен, и ако тя не успее да се успокои, ще получи паническа атака точно тук, насред кабинета на частния детектив. Кастро я наблюдава, а на лицето ѝ е изписана загриженост.
— Добре ли си?
Мерин сякаш е загубила ума и дума. Всичко, което успява да направи, е да кимне, да затвори очи и стиснала зъби, да си поеме няколко дълбоки глътки въздух. С изпотени ръце тя стиска подплатените подлакътници на стола, а здравият ѝ разум се бори да изплува обратно. Логиката ѝ казва, че е в безопасност. Сърцето ѝ не се счупва на две, поне не и наистина, светът не свършва, поне не и буквално, а стените на стаята не се затварят около нея, поне не и в действителност. Кастро е бивше ченге и със сигурност знае как да окаже първа помощ, ако се наложи.
Мерин няма да умре днес, независимо как се чувства.
Има ксанакс в чантата си, но е твърде ужасена, за да го вземе. Не иска никой да знае, че разчита на предписани хапчета, за да не рухне. Тя си поема още една дълбока глътка въздух, а после и още една. След секунда пулсът ѝ се забавя и нормализира. Мерин отваря очи. Погледът ѝ бавно се фокусира върху лицето на детективката.
— Кучият му син — успява да каже най-накрая. Посяга към бутилката вода. — И сега с нея ли е?
— Всъщност, в момента не са заедно. — Кастро някак успява да звучи едновременно внимателно и професионално. — Вчера прекараха цял ден заедно, а рано тази сутрин тя се качи сама във влака от Портланд. Проверих Инстаграм профила ѝ — беше споменала нещо за лекции по-късно днес.