Портланд. Влак. Инстаграм. Лекции. Всичко ѝ идва в повече. Мерин отново затваря очи, сякаш така ще успее да заличи снимките, които Кастро ѝ беше показала току-що. Неуспешно. Те са запечатани в съзнанието ѝ.
— Тя е учителка?
— Докторантка. В Художествената академия.
Мерин трепва.
— Съжалявам. — Кастро поклаща глава. — Знам, че това не ти помага особено.
— На колко е?
— Двайсет и четири.
Двайсет и четири и художничка. Докторантка, за бога! Мерин отваря очи. Погледът ѝ среща този на детективката — изражението на Кастро е изпълнено с толкова искрено състрадание, че Мерин едва не се разплаква.
Още един миг, и детективката започва да ѝ описва как са разбрали какво се случва. Съгласно инструкциите на Мерин при последната им среща, тя беше започнала да проучва служителите на Дерек. Двама, които работят във фабриката му в Портланд, са ѝ се сторили подозрителни. Тя се е свързала с един от хората си в Орегон — ченге, което през свободното си време работи като детектив, и го помолила да се поразрови повече. Така той научил, че и двамата служители имат досиета заради арест. Били са им повдигнати обвинения, но после са отпаднали.
— За какво са били арестувани? — пита Мерин, опитвайки се да се съсредоточи върху детайлите от разследването, а не върху гледката на устните на друга жена, притиснати към тези на съпруга ѝ.
— Единият е бил арестуван за сбиване в бар — отвръща Кастро. — Другата е била обвинена в нападение над съседа си.
— Другата?
За секунда устните на Кастро се разтеглят в лека усмивка.
— Явно не се разбирали. Всичко е започнало, когато едната съседка е обвинила другата, че ѝ краде керамичните гномчета.
Човекът на Кастро в Портланд се е намерил пред хотела, в който бил отседнал Дерек. Тогава забелязал съпруга ѝ да излиза от страничния вход с жена, за която знаел, че не е Мерин. Любопитен, той ги последвал за кратко. Отивали на вечеря. В „Таверната на Хенри“ в квартал „Перла“.
При тези думи Мерин потреперва отново. „Таверната на Хенри“ е едно от любимите им заведения и когато са в Портланд, с Дерек поне веднъж сядат там. В таверната правят страхотни маргарити с манго. Както и фантастични калмари: панирани с темпура, запържени за секунди и поръсени обилно с чер пипер и морска сол. Сервират ги със сос айоли и халапеньо. Една порция е достатъчна за двама души.
— Какво е накарало твоя човек да отиде в хотела? — Мерин се опитва да не си представя как съпругът ѝ подава в устата на любовницата си пържени калмари. Със сигурност не би поръчал тяхното предястие.
— Разглеждаше телефонните разпечатки на служителя, който е бил арестуван за сбиването в бара — обяснява Кастро. — Тогава е забелязал десетминутно входящо обаждане от хотел „Монако“. Държал под око хотела, когато видял Дерек да излиза с друга жена. Снимал ги и ми прати снимките. — Тя кликва с мишката. — Следата не доведе доникъде, между другото. Оказа се, че зетят на служителя е идвал за мача на „Блейзърс“ и двамата са се уговаряли да се видят. Зетят се е обадил от стаята си.
Нова снимка се появява на екрана. Сега са в ресторанта. Дерек говори, жестикулирайки с ръце. Любовницата се смее. Поръчали са си коктейли. Мерин знае, че Дерек си е поръчал любимото питие — бърбън с лед, а резенчето портокал само го потвърждава. За любовницата — нещо розово, може би ягодово дайкири с малко чадърче.
И си поделят порция шибани калмари.
Изненадващо е колко шокирана се чувства Мерин сега, когато най-накрая е започнала да осъзнава какво се случва, въпреки че някъде дълбоко в себе си тя винаги е знаела. Вече е забелязала някои сигнали. Скоро трябва да празнуват двайсетгодишнината от сватбата си и макар почти всяка вечер Мерин да се упоява с вино, тя е наясно, че нещата са се променили. Не е само фактът, че отдавна не правят секс или че на Дерек все по-често му се налага да работи и нощем. Всъщност, когато той си е у дома, емоционалната дистанция помежду им става все по-голяма и сега е с размерите на цял континент.
— Не ти изпратих имейл снощи, защото първо исках да се поразровя още малко — продължава Кастро. — Предполагам, че ще имаш въпроси.
— От кога? — изграчва Мерин. Гърлото ѝ е сухо и тя жадно допива малката бутилка. Кастро я хвърля в кошчето до бюрото и поставя ново шише пред нея.
— Поне от шест месеца, доколкото разбрах. — Детективката отново пише нещо.
Шест месеца. Шест месеца. Това не е просто безобиден флирт. Това е истинска връзка.
Мерин издишва тежко, когато реалността най-накрая я затиска с цялата си тежест. Къде, по дяволите, е била цели шест месеца, че не е забелязала? А, да. Опитваше се да се справи някак, след като отвлякоха детето ѝ. Такива неща обикновено ангажират цялото внимание на една майка.