Снимката от ресторанта изчезва от екрана и Мерин се подготвя за следващата емоционална рана. Появява се електронна таблица. Списък с обажданията на Дерек. Кастро превърта бързо през страниците, където вече е отбелязала с маркер входящите и изходящите обаждания до другата жена. Линийките са яркожълти. Изглежда, че Дерек и любовницата му се чуват постоянно.
— Телефонните обаждания стигат до шест месеца назад. Мога да проверя и по-ранни записи, но ще трябва да стане по друг начин. Получих достъп до тези, само защото мобилният му план е на твое име.
Мерин не възнамерява да я пита как изобщо се е добрала до тази разпечатка. Още при първата им среща миналата година, тя ѝ бе оставила ясни инструкции.
Търси под дърво и камък. Не оставяй и едно камъче необърнато. Работи по всяка улика, независимо до къде ще те отведе разследването или кой е замесен.
Мерин очакваше, не, тя настояваше за пълна прозрачност. Искаше да знае за всичко, което частният детектив успее да открие.
Кастро беше казала, че може да го направи, но я беше предупредила, че методите ѝ на действие са нетрадиционни. Колкото по-малко Мерин знаеше как си върши работата, толкова по-добре. А след това я беше предупредила, че отговорите невинаги се харесват на клиентите ѝ и понякога животът е по-лесен, ако някои въпроси останат отворени и истината не излезе наяве.
А истината сега е, че съпругът на Мерин, с когото бяха женени от почти двайсет години, прави секс с по-млада жена. Вече поне шест проклети месеца.
Гърлото ѝ е сухо, дращи като шкурка и тя отваря втората бутилка вода.
— Дерек посещаваше фабриката в Портланд всеки месец. Сега вече ходи всяка седмица, понякога остава там с дни. Фирмата му винаги има билети за мачовете на „Блейзърс“ — добавя тя някак тромаво, сякаш обясненията компенсират факта, че съпругът ѝ никога не си е вкъщи. И понеже е мазохист, Мерин пита: — Има ли още снимки?
Кастро кликва отново с мишката и друга снимка изпълва екрана. Дерек, прегърнал другата жена. Двамата се усмихват и Мерин пак е поразена от усещането, че я е виждала някъде. Не е необичайно — тя все пак притежава три салона за красота, които са посещавани от хиляди клиенти, повечето от които жени. Възможно е и любовницата на Дерек да е идвала за подстригване или маникюр. И този път чувството е мимолетно и изчезва още преди Мерин да може да се замисли.
В тези мигове на тотален шок тя не може да възприеме подробностите, свързани с външността на другата жена. Докато гледа снимката ѝ, има чувството, че ще повърне. Не може да продължи да се взира в нея достатъчно дълго, за да реши дали съперницата ѝ е красива, или не, или да разбере какво намира съпругът ѝ у нея. Когато започва да осъзнава какво се случва, вече ѝ се гади и трябва да промени подхода и да се съсредоточи върху Дерек. И тогава единственото, което може да види, е усмивката на съпруга си. Погледът в очите му, когато гледа другата жена. Отдавна не е гледал Мерин така.
От четиристотин осемдесет и шест дни, по-точно.
Снимките са ясни, с хубави цветове и високо качество и нямат нищо общо с черно-белите неясни снимки, които си е представяла. Нищо в тази ситуация не е такова, каквото би трябвало да бъде. По филмите частният детектив, който съобщава новината за изневярата на съпруга, е мъж, преминал през какво ли не, циничен е и винаги е облечен с омачкан костюм, който не му е по мярка, а снимките са отпечатани и доставени в плик. В действителност, частният детектив е жена, приблизително на същата възраст като Мерин, която е наистина привлекателна с тъмносините си дънки и вталеното сако. Не носи халка, но напоследък това не значи нищо. Кастро се взира в годежния пръстен на Мерин — нещо, което и други жени правят често. Преди десет години Дерек ѝ беше подарил нов, по-хубав годежен пръстен с петкаратов диамант ашер. По онова време размерът на пръстена ѝ се беше сторил разумен, защото повечето жени в техния социален кръг носеха подобни или по-големи диаманти. Тук, в малкия офис, с неговите обикновени жълти стени и малки саксии, с малките рибки в малкия аквариум и снимките на Дерек с друга жена на екрана на компютъра, пръстенът изглежда нелепо. Огромен е. Показен. Скъп. Точно каквото Мерин искаше, нали? Всички да знаят колко добре вървят нещата между нея и съпруга ѝ, колко са щастливи заедно и колко — тя мрази тази дума — благословени са двамата?