Мерин се изкушава да свали диамантения пръстен и да го хвърли в аквариума. Очите ѝ парят и тя започва да мига бързо, опитвайки се да спре напиращите сълзи. Взира се пак в снимката на Дерек и любовницата му, а образите се размиват от сълзите ѝ, докато накрая не се превръщат в бъркотия от цветове и форми, които нямат никакъв смисъл.
— Трябва да вдигна — казва Кастро внезапно.
Мерин се извръща от екрана и поглежда детективката, която държи телефона си. Не беше го чула да звъни.
— Ще се върна след минута.
Вратата се затваря след нея. Мерин не я чува да говори в другата стая, където се намира винаги празното бюро на рецепциониста. След няколко секунди осъзнава, че всъщност никой не се обажда. Кастро беше дала на клиентката си пространство и време, през което Мерин да се разпадне на парченца, без да я види някой. Много мило от нейна страна, но Мерин нямаше да се разпада. Поне не все още. Бива я да се преструва. Знае, че може да смачка това чувство на малка топчица и да го забута в дъното на съзнанието си, докато не се прибере вкъщи. Там вече може да рухне и да загуби всякакъв контрол в компанията на хапчетата и виното си.
Мерин беше станала дръзка. Това беше единственото обяснение. Особено след като роди Себастиан след четири трудни инвитро опита. Съдбата ѝ бе дала твърде много — твърде много пари, твърде много успехи, твърде много любов от съпруга и детето ѝ — и Вселената трябваше да коригира дисбаланса, създаден от изобилието в живота ѝ, затова ѝ беше отнела онова, което всъщност означаваше всичко за нея.
Сина ѝ.
Мерин пак започва да усеща, че тялото ѝ изтръпва. Благодарна е за това. От опит знае, че хората могат да търпят силна емоционална болка, докато всичко не започне да им се струва притъпено. Човешкото тяло използва този механизъм, за да се справи с болката, и защото той носи не толкова облекчение, колкото ѝ купува малко време. После болката ще се върне. Мерин ще изпита всяка частичка от нея по-късно и когато това се случи, тя ще я отмие с ксанакс и бутилка Каберне Совиньон, преди да е станало още по-лошо.
Вратата на кабинета се отваря отново.
— Ето ме пак. — Кастро сяда на мястото си.
За първи път Мерин забелязва колко е слаба. Размер 34, може би дори 32. Мерин никога не е била толкова слаба. Дори когато беше на шестнайсет и страдаше от булимия.
Детективката я оглежда внимателно. Мерин знае, че изглежда така, сякаш нищо не се е случило, и се чуди дали Кастро не я осъжда заради това. Иска ѝ се тя да ѝ съчувства, но не и да я съжалява.
И до ден-днешен не умее да се справя с хорското съжаление, особено от жени. От друга страна, жадува за одобрението им. Мерин подозира, че виновна за това е строгата ѝ майка, която до последния си дъх беше безкрайно взискателна към нея.
— Направих малък файл, който може да погледнеш, ако искаш, когато се прибереш у вас. — Кастро написва нещо на клавиатурата. — Току-що ти го изпратих по имейла.
Телефонът на Мерин започва да вибрира няколко секунди по-късно. Вади го от джоба си, за да се увери, че файлът се отваря, натиска иконката и го изтегля.
— Получих го — отвръща.
— Ще бъда откровена. — За първи път, откакто се познават, Кастро изглежда някак притеснена. — Когато вчера получих снимките, не бях сигурна дали въобще да ти ги показвам. Не за това ме нае и дори допусках, че вече си наясно за връзката им. Не исках да влошавам нещата. И бездруго ти се е струпало достатъчно.
— Постъпи правилно — отговаря Мерин. — От самото начало бях напълно откровена с теб и ти казах, че искам да знам всичко, което откриеш. Няма нужда да се чувстваш виновна. Предпочитам да знам. Аз… аз не мога да се справя с още неизвестности.
Кастро си отдъхва.
— Добре, и аз така си помислих.
Мерин забелязва, че детективката си поглежда часовника. Явно това е всичко за днес. Допива втората бутилка вода и посяга към палтото си. Има чувството, че се движи на забавен каданс.
— И още нещо, преди да си тръгнеш — казва Кастро меко. — Може би сега е моментът да помислим как да продължим.
Мерин спира и оставя палтото в скута си.
— Какво имаш предвид? Нищо не се е променило.
— На последната ни среща ти казах, че ще мина по стъпките на цялото разследване, което полицията е провела преди шестнайсет месеца, за да проверим дали не са пропуснали нещо. Не намерихме никой сред близките и познатите ви, който да е подозрителен. Проучих основно всички бивши и настоящи служители на Дерек, бизнес контактите му, както и всичките ти клиенти от последната година, преди да отвлекат Себастиан. Двама независими експерти, които лично наех, проучиха внимателно записа от охранителната камера. Не се натъкнахме на някоя нова следа. Измина повече от година, но не разполагаме с нови улики.