Двайсет и четири годишна, по дяволите! С проклета розова коса. Цялата ситуация можеше да ѝ се стори забавна, ако всичко това не се случваше точно на нея.
Мерин намира и още снимки, които Кастро не ѝ беше показала в офиса. Снимки на Дерек и Макензи от миналата вечер в хотел „Монако“ — бяха дръпнали широко завесите, сякаш не им пукаше кой ще ги види.
Ами лицето ѝ?
Сега, когато си е у дома и няма нужда да се преструва пред никого, Мерин се взира в лицето ѝ, оставяйки се да почувства всяка една емоция, която преминава през нея.
А това, което изпитва, е най-вече омраза. Чиста, неподправена, нажежена до бяло, всепоглъщаща омраза. Мерин мрази Макензи Ли с цялото си същество — с всяка капка сила, която не е посветила на чувството за вина, тъга, депресия и ужас, които изпитва постоянно.
А омразата я кара да се чувства невероятно. Вдъхва ѝ живот, така както никога не си е представяла, че една негативна емоция може.
От извлеченията от номера на Дерек се вижда, че двамата с любовницата му си говорят, когато той не е с Мерин. Цели три дни преди три месеца двамата не са си разменили нито едно съобщение. Мерин проверява къде е бил Дерек по онова време. Двамата имат онлайн семеен календар, в който всеки отбелязва ангажиментите си, за да може другият да знае по всяко време какво се случва. Според същия този календар през тези три дни съпругът ѝ е бил в Ню Йорк, за да привлече инвеститори. Четири дни на срещи с инвеститори в Манхатън.
Мерин отваря браузъра Сафари и проверява профила на Макензи в Инстаграм. Публичен е и без ограничения кой какво може да вижда. Мерин скролва десетки снимки назад, докато най-накрая не намира няколко от същата седмица, когато Дерек е бил в Ню Йорк. И ето ги, прикрити зад филтри е леко размазан фокус, са красноречивите доказателства, че Дерек и любовницата му са ходили заедно в Ню Йорк. Има снимки на Макензи пред Емпайър Стейт Билдинг и Рокфелер Център. Естетична снимка на замразен горещ шоколад в „Серендипити 3“. Чанта на „Долче & Габана“, по която малката точи лиги в „Блумингдейл“. Снимка пред театъра „Ричард Роджърс“, където усмихнато държи два билета за „Хамилтън“.
Проклетият „Хамилтън“. Мерин никога не го е гледала.
Няма снимки на Дерек и любовницата му заедно, но последния ден са снимали от ферибота към Статън Айлънд. На снимката тя се усмихва, бризът развява русата ѝ коса, а на заден фон се извисява Статуята на свободата. Една мъжка ръка я е прегърнала през раменете. Навит до лакътя ръкав от синя риза разкрива руси косъмчета и ролекс.
Дори и без да види часовника, който тя му подари за рождения ден, Мерин пак би разпознала тази ръка навсякъде. Тази ръка беше прегръщала ѝ нея, тази ръка я бе гъделичкала неведнъж, Мерин често бе заспивала върху същата тази ръка и много добре познава допира ѝ. Познава всяко мускулче по нея, знае къде минават вените му, запомнила е усещането от тънките косъмчета по бузата си. Познава миризмата — свежа, мускусна, мъжка — на тази кожа.
На снимката той не носи халката си, а отдолу има следното описание „Първото пътуване до Ню Йорк е в («Долче & Габана») чантата! (Схванахте ли шегата, ха-ха). Благодаря на Лейди Либърти5 и беб.“
Милото? Какво, по дяволите, значи „беб“? Мерин пуска бързо търсене в Гугъл. Според Жаргонния речник това е умалително име. Значи „мило“, „скъпо“, „преди всичко останало“ и никой над трийсет години не го използва. Снимката има над хиляда харесвания и няколко десетки коментара. Всички последователи питат Макензи едно и също — кой е мистериозният мъж? Кой е беб? Тя е отговорила само на един човек, но не с думи, а с изплезена емотиконка.
Кръвта на Мерин закипява, сякаш цялото ѝ тяло е обзето от невидим огън. Усеща колко рязко ѝ става горещо и за секунда се замисля дали пък не е получила топлинен удар. Въпреки това, колкото и странно да звучи, тя намира известно задоволство, че е научила кой се опитва да разруши живота ѝ. В съзнанието ѝ онзи, който ѝ беше отнел Себастиан, няма лице, но жената, която се опитва да ѝ отмъкне съпруга — има.
Телефонът ѝ иззвънява с мелодия, която ѝ е непозната, и Мерин подскача леко. Приложението „Шадоу“. Малката значка за известие до иконката на апликацията подсказва, че има едно ново съобщение. Сърцето на Мерин препуска бясно, докато тя отваря известието, едновременно изплашена какво ще прочете, но и изпитваща непреодолимата нужда да го направи. Тя добавя Макензи към списъка с контакти, така че името ѝ да се появи както е записано в телефона на Дерек. Ако, разбира се, той я е записал с истинското ѝ име.
5
Американците наричат Статуята на свободата и Лейди Либърти (Lady Liberty), буквално Госпожа Свобода. — Бел.прев.