Макензи: Влакът пристигна 10 минути по-рано, така че стигнах навреме на работа! Йей! Супер натоварено е, вече сме зарити от клиенти. Уффф!!! Вече ми липсваш. Ще ти пиша по-късно.
Мерин издишва. Ето, не беше толкова страшно. По-младата жена можеше да каже нещо от сексуален или вулгарен характер, но не го направи, нали? Въпреки че, реално погледнато, този отговор може да е по-лошият вариант. Съобщението ѝ е от онзи тип, който човек изпраща на… гаджето си, когато му разказва как е минал денят.
Мерин трябва да я види. Много добре знае къде се намира „Грийн Бийн.“ Вземала си е лате от тях. Може да отиде още сега и да се представи на кучката. Да застанат очи в очи. Да направи сцена и да я унижи пред останалите ѝ колеги. А може и да ѝ издере красивите очички.
Естествено, идеята е ужасна. В кръвта на Мерин тече смесица от кофеин и набъбваща ярост, подплатена с адреналин, което пък значи, че сега вероятно не е най-подходящият момент публично да се разкрещи на любовницата на съпруга си. Трябва да изчака Дерек да се прибере, да говори първо с него и да чуе неговата версия. Да разбере какви са чувствата му към това момиче. Може да не е връзка.
Може би е просто секс.
Всеки мъж си има своите нужди, бе казал милият Саймън.
Без да ми се обиждаш, но майната ти, Саймън.
Мерин се вмъква в колата, преди да е успяла да размисли. Дава назад, за да излезе от гаража, и получава съобщение от Сал.
Жива ли си все още?
Мерин натиска спирачката, за да може да му отговори набързо.
Никога не съм се чувствала по-жива!
Глава 7
Кичури розова коса проблясват в момента, в който Мерин влиза в кафенето, но само след секунда изчезват също толкова бързо някъде в задната стаичка, придружени от две торби за боклук.
Кафенето „Грийн Бийн“ е огромно и прилича повече на пъб, който случайно предлага и кафе. Като всяко кафене в зона У, и тук е претъпкано с хора, най-вече студенти, хипстъри и дузина амбициозни писатели, които изглеждат така, сякаш преосмислят житейските си избори. Мерин знае, че не се вписва в нито една от въпросните групички. Токчетата ѝ са твърде високи, палтото ѝ е твърде поръчково, а гримът — повече от безупречен. Прилича на собственичка на първокласен фризьорски салон, чиито клиенти са ексклузивно само звезди и богаташки — тоест, прилича на себе си. И знае, че изглежда добре и че трябва да изглежда добре. Това е единствената бронежилетка, която притежава. Цялото ѝ същество пулсира с равни дози ярост и ужас.
Въздухът е напоен с миризмата на кафе, а от тонколоните, разположени из цялото заведение, се носят кавъри във фолклорен стил само с китари и вокали — на „Нирвана“ и „Пърл Джем“. Мерин разбира защо кафенето е популярно. Макар и просторно, има уютна атмосфера. Масите са с разнообразни форми и размери: може да видиш кръгли маси за шестима, правоъгълни за дванайсет души и малки квадратни за четирима. Няколко дивана са разположени близо до газова камина, която е точно срещу плота, а в другия ъгъл на заведението е издигнат малък подиум със стол, микрофон и тонколона. Още на входа на кафенето е поставена табела, че в петък и събота вечер има жива музика. От същата табела Мерин разбира, че курабийката на деня е с овесени ядки и червени боровинки.
Мерин се нарежда на опашка, която се движи толкова бавно, че ѝ дава достатъчно време да се разубеди и да си тръгне. Сърцето ѝ бие толкова бясно, че става почти болезнено. Дланите ѝ са изпотени. В началото не може да види къде е другата жена, но докато опашката намалява, тя се появява сякаш от нищото — излиза от задната стаичка, където беше изчезнала малко по-рано. Тя е една от трите баристи и се движи бързо зад тезгяха, за да изпълни поръчките на клиентите. Жената е с дълги крайници като на газела, къса начупена на небрежни вълни розова коса и кафява престилка на кръста.
Любовницата на Дерек.
От плът и кръв. Съвсем истинска.
Сякаш след цяла вечност, Мерин пристъпва към тезгяха и почти се надява, че някой друг ще я обслужи. Но не — Макензи подава чиния с бишкоти на клиента пред нея и се обръща към Мерин очаквателно.
Въпреки че Мерин носи високи обувки, Макензи е висока като супермодел, което я кара да се чувства ниска, прегърбена и стара в сравнение с младата любовница на мъжа си.
Всичко е толкова различно на живо!
Мерин лесно можеше да надвие жената, която се усмихваше на екрана на лаптопа ѝ. Но сега, застанали лице в лице, Мерин дори не може да я погледне в очите.