Когато погледите им все пак се срещат, тя се стяга в очакване Макензи да я разпознае, по лицето ѝ да се изпише ужас или смущение, или пък и двете, преди да успее да се овладее. Но изражението на Макензи не се променя и тя се усмихва все така широко. Не се изчервява и не свежда поглед засрамено.
— Какво да ви предложа? — пита тя приветливо.
Мерин понечва да каже: „Искам да спреш да спиш със съпруга ми. Да стоиш настрана от него, курво, иначе ще те убия, разбивачке на семейства“, но остава безмълвна. Вместо това отвръща любезно:
— Голямо ванила лате с двойно соево мляко, без захар. И курабийката на деня.
Макензи изписва някакви букви върху голяма чаша от кафява хартия със златен химикал. Почеркът ѝ е красив и артистичен, а буквите са твърде големи и излизат извън редовете. Въвежда поръчката в компютъра и казва на Мерин колко ще ѝ струва. Мерин ѝ подава десетдоларова банкнота и Макензи ѝ връща ресто, но тя го пуска в бурканчето за бакшиши.
— Ще ви оставим кафето в другия край на плота. Да ви е сладко — казва Макензи и ѝ подава курабийката.
Мерин отстъпва настрани, като стиска хартиената торбичка, в която е топлата курабийка. Всяко движение я кара да се чувства все по-малка, по-незначителна и ненужна. Тази жена спи с мъжа ѝ през последните шест месеца. Докато Мерин скърбеше, самообвиняваше се, тормозеше се и се дрогираше с всякакви лекарства и алкохол, Дерек се е дрогирал с… нея. Шест месеца, а си нямаше никаква идея коя, по дяволите, е Мерин.
Погледите им се срещат отново, когато Макензи ѝ подава кафето няколко минути по-късно. Все още не дава никакви признаци, че я е разпознала, и Мерин си спомня цитат от един от любимите си филми — „Принцесата булка“. Във филма Чудния Макс пита Иниго: „Ако го излекувам, значи ли, че Хъмпърдинк ще страда?“, а Иниго отговаря, че ще претърпи „унижения в изобилие!“
По-рано този цитат я разсмиваше всеки път, когато гледаше „Принцесата булка.“ Мерин си спомня колко се е вълнувала, че един ден, когато Себастиан порасне достатъчно, за да схваща шегите, ще гледат филма заедно. Беше убедена, че и на него ще му хареса много. Но сега не ѝ беше никак смешно. „Унижения в изобилие!“ ѝ се струваше най-подходящото заглавие, ако някога реши да напише мемоарите си.
Тя взема кафето и курабийката и си намира една маса до прозореца, но сяда така, че да е с лице към плота. Включва лаптопа си и на екрана изниква все още отвореният Инстаграм профил на Макензи. Любовницата на мъжа ѝ далеч не е толкова идеална на живо. Бонбоненорозовата ѝ коса, която изглежда лъскава на снимките, в действителност е по-суха и подстригана несиметрично. Дори кестенявите ѝ корени са прораснали. За да се получи точно този нюанс на розовото, тъмната ѝ коса е трябвало да се изсветли до платиненорусо, след което да се добави и пастелното розово. Два изключително увреждащи косата процеса. В салона предлагат терапия за възстановяване на косата и естествения ѝ блясък и ако бяха приятелки, Мерин нямаше да се поколебае да ѝ донесе тестер, за да го пробва.
Но те не са приятелки.
Те са врагове. Смъртни врагове.
За страничния наблюдател Мерин е като всеки друг посетител в кафенето, който пие латето си и работи на лаптопа си. Реалността, разбира се, е съвсем друга. Вместо да работи, Мерин продължава да се взира в снимките на другата жена, която пък се намира само на няколко шибани метра от нея. Ами ако я видят? По дяволите, нека да я видят! Нека някой да посмее да ѝ каже нещо! Човек, който не е преминал през този ад, не би могъл да знае какво е усещането.
Инстаграм профилът на Макензи Ли доброволно предоставя информацията, която липсва в доклада на Кастро. Тя слага хаштагове на всичките си снимки, за да може всички да знаят, че е #художник, #обожавакниги, #обожавачай и че основно пие #крафтбира, когато е навън с приятели. #КотаракътБъфорд, който впрочем е доста мършаво, коткоподобно същество с огромни уши и сълзящи очи, се появява сред снимките ѝ поне веднъж седмично (#осиновинекупувай). Прави си куп селфита, най-често, за да покаже най-новата си #находкаотвтораупотреба или новия цвят на косата си. Разбира се, този егоцентризъм ѝ е простен, защото никога не забравя да добави хаштага #безсрамноселфи, за да покаже на последователите си, че е наясно колко нарцистично е постоянно да публикува свои снимки. Любимото ѝ хоби е #възстановяваненастаримебели, които пребоядисва и препродава във Фейсбук. Също така обожава да #гледаНетфликс. Като цяло явно няма никакъв проблем да споделя и най-обикновените и скучни моменти от живота си с хиляди непознати в интернет. Например, когато един ден се беше събудила #болна и очите ѝ бяха подпухнали и зачервени, тя беше споделила снимката (на която реално изглеждаше ужасно), за да покаже, че е преди всичко #истинска. Нещо, което последователите ѝ явно обожаваха, защото тази снимка имаше почти две хиляди харесвания.