Макензи е застанала точно до Мерин и държи каната с кафе, а върху устните ѝ е изписана любезна усмивка. По-възрастната жена се чувства още по-невзрачна и обикновена. Когато погледите им се срещат отново, тя осъзнава, че Макензи няма никаква представа коя е Мерин.
— Ъ… аз си поръчах лате. — Мерин усеща как се изчервява, но ако Макензи въобще го е забелязала, то тя не го показва.
Мерин забива поглед в огромната си картонена чаша, която някак се е оказала празна. От курабийката са останали само трохички, а тя дори не си спомня кога я е изяла. Явно това е станало, докато маниакално се е взирала в профила на Макензи.
— Няма проблем. Всички клиенти на заведението имат право на безплатно кафе. — Макензи вдига каничката очаквателно. — Току-що е приготвено. Специален бленд, средно изпечено. Всички го харесват.
Мерин побутва чашката си напред и усеща как ръцете ѝ треперят. Няма нужда от повече кофеин, но тя така или иначе няма намерение да пие повече.
— Може би съвсем малко.
По-младата жена сякаш изобщо не забелязва неудобството на Мерин, докато ѝ сипва с усмивка от ароматната течност. Мерин го намира за едновременно абсурдно и влудяващо, понеже ѝ е болезнено ясно защо другата жена е толкова щастлива. Знае какви са плановете ѝ за вечерта. Знае, че Макензи си мисли за Дерек.
Приисква ѝ се да скочи, да грабне каната за кафе и да я хвърли по другата жена. Иска да чуе писъците ѝ от болка, когато врялата течност изгаря красивата ѝ кожа. Иска да издере очите ѝ с добре лакираните си нокти, след което да оскубе всичката ѝ коса, за да направи любовницата на мъжа си толкова грозна отвън, колкото е и отвътре. Мерин иска да я съсипе, точно както тя съсипва нея.
Мразя те! Мразя те безкрайно много!
Естествено, не прави нищо от това, а продължава да седи тихо и търпеливо.
— Красив пръстен — Макензи посочва ръката на Мерин. — Ако някога се омъжа, бих искала да ми предложат с такъв.
Това вече е прекалено! Мерин усеща нажежения до бяло гняв, който започва да я обзема, и използва всяка трохичка самообладание, която притежава, за да не удари по-младата жена в щастливото ѝ, усмихнато лице.
Малка курво, която обичаш да разбиваш семейства, стой далеч от съпруга ми, ти мръсна кучко, ще те убия, ще взема проклетата кана за кафе от ръцете ти и ще я размажа върху лицето ти, за да смъкна кожата ти с парчетата стъкло…
Но мислите са си мисли и когато Мерин идва на себе си, Макензи вече се отдалечава бавно с каничката в ръка. За да я нарани наистина, Мерин трябва да изтича след нея, но никога не би го направила. Не е такъв човек. Тя е твърде добре възпитана и знае, че публичното унижение на любовницата ще се превърне в публично унижение за нея самата.
„Унижения в изобилие!“
Шпионското приложение иззвънява отново. Макензи току-що е изпратила снимка на Дерек. Без да я отвори, Мерин не може да види добре от нотификацията какво точно съдържа съобщението, но лесно може да различи, че е снимка на човек. Дъхът ѝ секва, чудейки се дали Макензи не му е пратила снимка на нея самата, на жена му, точно както тя самата се колебаеше преди малко.
Но снимката не е на Мерин. Това е селфи, на което Макензи е гола. Чисто гола, снимана от главата до коленете.
Макензи: Снимах това, преди да изляза от нас сутринта. Виж какво ти предстои…
Мерин отваря снимката и я увеличава.
Макензи току-що е излязла от банята. Огледалото е замъглено, като само малка част от стъклото е забърсана с ръка, така че да се виждат плоският ѝ корем и пъпът. Бледорозовите ѝ зърна също са в кадър, както и татуировката ѝ на цветя, която се спуска от гърдите до бедрото ѝ. Мерин не знае, че Макензи има татуировка. Или не се е вглеждала достатъчно внимателно в снимките, които другата жена е качила в Инстаграм, или явно се опитва да ги скрие от последователите си. На всичкото отгоре Макензи няма никакво окосмяване, никъде.