Двете изчакват отговора на Дерек. Макензи се върти покрай машината за капучино с телефона в ръка, докато не се приближава клиент и тя е принудена да го обслужи.
Голо селфи? Наистина ли? Да не би да си ги прави предварително и да си ги пази, за да може да ги изпрати в най-подходящите моменти?
#мразяте.
Приложението пак звънва. Макензи все още е заета с клиента и не може да провери телефона си, което значи, че Мерин първа ще прочете отговора на съпруга си.
Дерек: Ще оближа всеки сантиметър от теб.
Мерин ще я убие.
Глава 8
Няколко часа по-късно тя вече е при Сал.
— Знам един човек — казва той. — Занимава се с такива неща и услугите му струват страшно скъпо, но ще свърши работа. Искаш ли да ви свържа?
Сал Палермо не е сигурен дали Мерин се е пошегувала по-рано, но той винаги е готов да я подкрепи. Разбира я. На пръв поглед изглежда сякаш двамата нямат нищо общо. Той е бивш затворник, който от време на време пласира дрога (готов е във всеки момент да ти продаде оксикодон, викодин и три различни вида трева) и притежава малък бар. Преди много време, още в колежа, двамата с Мерин бяха излизали за около година. Повече от двайсет години по-късно те все още са най-добри приятели. Сал е мъжът, когото тя винаги е обичала, но в когото не е влюбена. На двайсет и една обаче Мерин не искаше да разбие сърцето му.
— Шегувам се, разбира се — отвръща тя.
— Аз не.
Думите му я карат да се засмее. Звук, който не е чувал сякаш от цяла вечност. Чашата ѝ, която съвсем доскоро бе пълна с Амарето Сауър, сега е празна и Мерин я побутва към него, за да я напълни отново. Амарето Сауър — същият коктейл, който пиеше, докато излизаха заедно, и който напоследък ѝ приготвя само Сал. Пред други хора тя винаги избира червено вино.
— Още едно — казва Мерин.
„Барът на Сал“ — разбира се, че ще го нарече така — е сумрачен и долнопробен. Намира се близо до стадиона и е популярен по две причини — евтината бира, която се сервира, когато има мачове, и пържените картофи с пармезан и чесън. Преди се наричаше „Задният двор на Фред“ и когато бяха в колежа, Мерин, Сал и всички техни колеги идваха да пият през уикендите, защото Фред никога не им искаше лични карти и се отнасяше към тях така, сякаш наистина са му на гости в задния му двор. Само че една неделя Фред получи сърдечен удар и умря.
Бащата на Сал също почина три месеца по-късно. По това време наследниците на Фред бяха успели съвсем да закопаят мястото, което бързо губеше клиентелата си. След погребението на баща му Мерин и група приятели заведоха Сал в бара и след няколко шота с текила и бира Сал предложи на синовете на Фред да купи заведението от тях. Първоначално не го взеха сериозно и дори се поизнервиха на пиянската увереност на някакво си колежанче. В отговор, Сал им сподели, че е наследил малка сума пари, която би му позволила да купи бара веднага.
Седмица по-късно сделката беше сключена и Сал прекъсна семестъра. Това не изненада никого, защото оценките му не бяха никак впечатляващи. Все пак второто, което Сал ненавиждаше най-много след баща си, беше ученето. Сал-старши, който беше винар, обучен от собствения си баща, дядото на Сал, в Италия в изкуството да прави вино, щеше да се обърне в гроба, ако разбереше, че единственият му син е изоставил семейната винарна и бизнес, за да си купи някакъв си бар. Щеше да го намрази.
По онова време цялата постъпка на Сал им се беше сторила доста радикална. Младеж на двайсет и една години прекъсва следването и си купува бара, в който досега се е напивал с колегите си след изпити. От друга страна, едва ли беше кой знае колко по-радикално от брака на Мерин с Дерек, който пък сключиха веднага след като тя завърши. Онези спонтанни, променящи живота ти решения, се вземат много по-лесно, когато си млад, безстрашен и нямаш какво да губиш. За щастие се оказа, че Сал е доста умел бизнесмен, защото неговият бар продължаваше да съществува и да е на печалба, докато много други, които бяха изникнали през годините, фалираха.
Технически, Мерин и Сал все още излизаха, когато той купи бара — решение, което тя твърдо не подкрепяше. Мерин мислеше, че това е една от поредните му безумни идеи и настояваше, че той трябва да завърши образованието си. Това, разбира се, доведе до множество кавги, но в интерес на истината, двамата постоянно се караха. Връзката им беше изпълнена точно с две неща — секс и спорове. Сексът беше невероятен, но караниците — не толкова.
Затова и беше по-добре да си останат само приятели.
— Ако я убия, мислиш ли, че ще оцелея в затвора? — пита тя Сал. — Според мен, ще се справя. Все пак съм корава кучка. Сигурно ще започна да командоря всички. — Тя изпива втория коктейл на един дъх и побутва чашата към него. — Още едно.