След смъртта на баща му и покупката на бара, двамата се бяха скарали жестоко и решиха да скъсат по взаимно съгласие. Не беше първата им огромна кавга или първата им раздяла, но по онова време Сал преминаваше през наистина много тежък период. Мерин пък имаше нужда от пространство.
И така, един ден взе спонтанното решение да отиде на Кабо Сан Лукас с група приятелки, където срещна и Дерек. Двамата вече се познаваха, защото той беше приятел на неин приятел и помежду им бяха прехвърчали искри и преди това, но по онова време Мерин си имаше гадже. Този път, технически погледнато, беше необвързана, а Сал и тревогите му бяха останали на три хиляди километра зад гърба ѝ.
Усещането най-накрая да бъде с някого, с когото се чувства в синхрон, беше неописуемо. Дерек беше също толкова амбициозен, колкото нея, и имаше съвсем ясна представа какъв живот иска за себе си. Това, което я беше привлякло у него, беше целенасочеността, с която искаше да преследва целите си.
Няколко дни по-късно Мерин вече знаеше, че Дерек е единственият за нея. Чувстваше го по начин, какъвто не беше изпитвала със Сал. След като се върна от Кабо Сан Лукас, Сал се опита да я накара да се съберат отново, както бяха правили безброй пъти преди това, но сега не се получи.
— Срещнах някого — каза му Мерин.
Беше се прибрала късно вечерта и дрехите ѝ бяха още в куфара, но Сал настоя да се видят у тях. В отговор тя пък му предложи да се срещнат в любимата им денонощна закусвалня. „Франкенщайн“ се намираше на три пресечки от апартамента, в който Мерин живееше с другите си две съквартирантки. Когато най-накрая се появи в заведението, косата ѝ още беше мокра след душа, който си взе веднага щом се прибра. Както винаги, Сал много добре знаеше какво обича и вече ѝ беше поръчал любимото ястие: яйца, хаш браун, бекон и ръжени препечени филийки.
— Срещнала си някого? Кого? — попита я той.
И Мерин му разказа за Дерек.
— Имала си малка закачка — намръщи се Сал. — Само при мисълта, че си била с друг, ми се повдига, но съм наясно, че не мога да ти се сърдя, защото технически бяхме скъсали. Което не значи, че не може да ме боли, нали?
— Съжалявам — отвърна тя, въпреки че не съжаляваше изобщо. Всичко беше приключило в момента, в който целуна Дерек.
— Тогава го разкарай и се върни при мен. — Сал сграбчи ръката ѝ. — Мер, та това сме аз и ти. За мен не съществува друга, освен теб. Може да оправим нещата. Знам, че не бях на себе си, след като… след като баща ми почина, но всичко ще се нареди. Аз ще бъда по-добър мъж за теб.
— Съжалявам — повтори тя, стисна ръката му и после я пусна. — Искам да си останем приятели. Двамата искаме различни неща в живота. Ти си имаш бар, а аз Дерек. Дипломирането ни е след няколко месеца и всичко е… различно. И може би така е трябвало да стане. Може би така е било писано.
Отношенията ѝ с Дерек се бяха развили светкавично бързо, но когато знаеш, че един човек е Единственият… просто го знаеш. Дерек беше любовта на живота ѝ, а не Сал. Сал никога нямаше да ѝ пасне напълно, заради причини, които самата тя не можеше да си обясни. Онази искра, която трябваше да се зароди помежду им по онова време, не съществуваше.
Поне за нея.
След раздялата Сал беше съкрушен. Почувства се предаден и изоставен. Отне му много време, преди да може да ѝ бъде просто приятел. Целият преход от романтични в приятелски отношения беше труден, но невероятното доверие помежду им, им беше помогнало изключително много. Той ѝ вярваше безрезервно, както и тя на него. Напоследък Мерин дори беше започнала да осъзнава, че доверието е много по-ценно от любовта. Любовта е непредвидима и от нея боли. Доверието е нещо, на което може да се опре и разчита. Като Сал.
Той така и никога не хареса Дерек. От самото начало до ден-днешен Сал просто не го харесва. В началото Мерин мислеше, че е защото именно Дерек зае мястото на Сал, но с времето стана ясно, че двамата просто не се разбират. Нещо повече, тя не можеше да направи нищо, за да ги накара да се харесват, понеже характерите им са коренно различни. Дерек е харизматичен и Мерин може да го запознае с всекиго и да го заведе навсякъде. Сал е недодялан и някак винаги успява да обиди някого. Дерек обожава да е център на вниманието, особено на работа, заради което и с удоволствие е лицето на компанията си и винаги, когато се налага, дава интервюта. Преди години Сал и барът му бяха отличени в „Странникът“, но на Сал никак не му допадна фактът, че служителите му изрязаха статията и я окачиха на стената. Единствената причина, заради която я остави, беше, защото се харесваше на клиентите.