За нейно щастие нито Дерек, нито Сал я бяха принудили да избира един от двамата. Така или иначе те се виждат рядко, а когато се случи да се озоват на едно и също място, се държат учтиво един с друг. Ако се налага, обикновено предпочитат да си говорят за спорт, което им дава около час време, което да убият в присъствието на другия. Иначе казано, двамата се държат прилично заради нея.
Дерек е любовта на живота ѝ, но ако трябва да е честна, Сал е човекът, с когото се чувства най-истинска. Пред него Мерин няма нужда да се преструва. За разлика от старите ѝ приятели той не я изостави, когато тя забогатя и си купи по-голяма къща в по-богаташки квартал. Не я заряза, защото тя преуспя. И за разлика от новите ѝ приятели, той не я гледа отвисоко заради миналото ѝ, задето тя (и Дерек) са натрупали сами състоянието си, задето участва в благотворителни комитети, макар че от техническа гледна точка е „новобогаташка“. Пред Сал може да бъде изцяло себе си — дори и с недостатъците. С него не е нужно постоянно да се преструва, че може да се справи със ситуацията или знае как да го направи. Всъщност Мерин разчита на емоционалната му подкрепа много повече, отколкото трябва. Но кой би си представил, че няма да намери любов и сигурност у един и същи човек?
В бара не е останал почти никой. Мерин продължава да се взира в питието си, докато Сал говори с една от служителките. Досега не я е виждала, което значи, че вероятно я е назначил през последните няколко месеца, в които Мерин не беше идвала в бара. По-рано, преди да се върне на работа, тя идваше редовно тук, но следобед и преди да нахлуят тълпите по време на промоциите на алкохол.
Сал сигурно спи с нея. Тя е точно негов тип — с тъмна коса, заоблено дупе в твърде тесни джинси и с тениска с дълбоко деколте, която изтъква предимствата, които сутиенът ѝ бездруго подчертава. Мерин осъзнава, че момичето ѝ напомня на нея самата преди години, още когато не бе развила усета си за стил. Служителката често ѝ хвърля въпросителни погледи, вероятно чудейки се коя е. На Мерин ѝ се иска да ѝ каже, че няма от какво да се страхува. Тя не краде чужди мъже, въпреки че се чувства поласкана от факта, че все още може да накара друга жена да ревнува.
Така или иначе връзката им със Сал няма да издържи повече от три месеца. Никоя от връзките му не успява. Двамата няма да останат приятели, защото разделите винаги са грозни. Доколкото знае, Мерин е единствената бивша, с която Сал поддържа приятелски отношения.
Съвсем скоро пред нея се материализират три Амарето Сауър, придружени от огромна купа с пържени картофки, гарнирани с пресен чесън, пармезан и трюфелово масло. Тя се усмихва при вида на коктейлите. Сал е наясно, че е решена да се напие и може да го направи или в бара, или някъде другаде. Също така е наясно, че тя има нужда от храна, а картофките са невероятно вкусни.
— Виждаш ли ги тези? — Сал посочва драматично трите коктейла, подредени внимателно един до друг. — Изпиваш ги и приключваш с пиенето за тази вечер.
Той сяда на стола до нея и тя кимва в отговор. Трите питиета ще са достатъчни да се напие толкова, че да не може да ходи, но Мерин знае, че си имат цена. В случая цената е да продължи разговора със Сал от преди малко. Той грабва едно картофче от купата и я пита:
— И какво смяташ да правиш? Освен да се напиеш, разбира се. Кога последно спа? Имаш ли нужда от золпидем, защото имам малко в задната стая. Имам и лоразепам, а може би малко старомодна трева няма да ти се отрази зле. Имам и такива, каквито можеш да хапнеш, и приличат на желирани мечета…
— Изтощена съм и знам, че изглеждам ужасно. Спри да ми пробутваш дрога.
Той я потупва леко по ръката:
— Дори и в най-ужасния ден от живота си не изглеждаше толкова зле. Да не би нещата да са се променили и днес да е станал най-лошият ден от живота ти?
Не ѝ е нужно да се замисля, когато отсича с едно кратко „не“. Най-ужасният ден от живота ѝ е отпреди точно четиристотин осемдесет и шест дни. Нищо, което е преживяла или ще преживее след това, не може да се сравни с онзи ден. Нищо… докато не ѝ се обадят, за да ѝ кажат лошата новина, която никога не иска да ѝ се налага да чува.
— Тогава се стегни, сладкишче — казва Сал, при което тя се засмива.
Точно ефектът, който той търсеше.
— Трябва да го напуснеш. — Тя не смее да го погледне в очите, когато продължава. — Точно така, трябва. Той въобще познава ли те? Знае ли коя си?
Сал не мигва, но думите му се изливат върху нея като мръсна вода. Мерин поклаща глава. Ще ѝ е по-лесно да води този разговор, ако не среща погледа му, заради което се вторачва в телевизора. В същия момент някакъв играч с червен екип е избутан от друг с бял и крещи, че има фал.