— Как разбра?
— Кастро ми каза. Мислеше, че е попаднала на следа, но разкри всичко съвсем случайно.
— Частната детективка? Тя продължава да се рови и да разследва? — Сал едва не се задавя с поредното картофче.
— Бях ти казала, че не.
— Не, не си. Каза, че си я наела за около месец, но това беше преди година, а и оттогава не си я споменавала, затова просто предположих… Мамка му.
— Какъв е проблемът и защо това ти пречи толкова?
— Не ми пречи. Притеснява ме. Имам чувството, че ти…
— Какво аз? Хайде де, изплюй камъчето.
Той отвръща поглед и прехапва устна. Мерин обхваща брадичката му и го принуждава да я погледне.
— Кажи.
— Имам чувството, че ти си застинала в онзи момент, когато Себастиан изчезна, и нищо не се е променило оттогава. Не си мръднала нито сантиметър напред. Ти просто… си стоиш на едно място.
Тя разтваря пръстите си и го пуска.
— Звучиш точно като терапевта ми. — Четвъртият коктейл започва да развързва езика ѝ. — И с теб ли ще се наложи да скъсам?
— Спряла си да ходиш при доктор Чен?
— Не и официално, но той също твърди, че съм „застинала“.
— А какво мисли Дерек по въпроса?
— Откога пък те интересува какво мисли Дерек?
— По принцип не ме интересува. Но теб те нямаше, Мер, не го видя миналата година след… след онази случка.
Започва да осъзнава, че никой не иска да използва думата „самоубийство“. Хората са готови да я заменят с всеки друг синоним, за който могат да се сетят, но не биха използвали точно тази дума. Например, едно от нещата, които казваха, е, че се е опитала да се нарани или че „не е била на себе си“.
Мерин се беше опитала да се самоубие. Щом тя можеше да го признае пред себе си, защо другите не можеха?
— Никога не го бях виждал толкова изплашен.
Сал продължава да дъвче картофче и сякаш говори повече на себе си, отколкото на нея. Едно малко парченце чесън остава на устната му и Мерин се пресяга да го махне.
— Беше убеден, че ще те загуби. Приличаше на тотална развалина. Не си му казала, че си спряла да ходиш на терапия, нали?
— В своя защита ще кажа, че днес за първи път отмених часа си, без да си запиша нов. Може и да продължа, не съм сигурна.
Сал я поглежда изучаващо.
— Кое е различното този път?
Този път. Сал няма предвид терапията, а изневярата. Защото, разбира се, имаше и „друг път“ преди много време.
— Тя е на двайсет и четири и се виждат вече шест месеца — отвръща Мерин.
— Мааамка му — ругае Сал провлачено, което допълнително я убеждава, че нещата са толкова ужасни, колкото си е мислила.
Мааамка му. Той си взема още едно картофче и започва да дъвче ожесточено. Това невинно действие я кара да се почувства малко по-добре. Истински приятел е този, който е готов да яде с теб, колкото е нужно, докато ти преминаваш през ужасния период, който те кара да ядеш толкова много. Мерин посяга към телефона си и му показва голата снимка.
— И има розова коса.
Сал взема телефона от ръката ѝ и се вглежда внимателно в снимката. Очите му се разширяват едва доловимо, а челюстта му се стяга и това кара Мерин да си мисли, че е ядосан. Вместо това той се подсмихва.
— Нещо смешно ли видя? Цялата ситуация смешна ли ти се струва? — тросва се тя.
— Извинявай. — Сал потиска поредната доза смях и ѝ връща телефона. — Просто… косата, татуировките… Той сякаш излиза с жена, която е тоталната ти противоположност.
— Тя е красива.
Сал махва с ръка:
— Ти също. Но не това е важното. Въобще не е най-важното.
— Спри да се усмихваш, не му е мястото.
— Не, не е — отвръща той и усмивката му изчезва. Сал поставя ръце върху раменете ѝ и я разтърсва. — Тогава защо си тук? Защо вече не си при адвокат, за да подготвиш документите за развода и да прекратиш този разпадащ се брак?
Мерин не отговаря, защото самата тя не знае как да отговори. Все още не е осмислила какво изпитва днес.
Смешно… не, направо е страшно колко много може да се промени животът ти само за една минута. В един момент имаш син, а в следващия нямаш. В един момент съпругът ти е верен, а в следващия чука двайсет и четири годишна колежанка, а ти се чудиш дали най-добрият ти приятел познава някого, който може да я пречука. Защото, ако някой познава такъв човек, то това би било Сал. Той я потупва по коляното:
— Време е да съставим план и аз ще ти помогна. Можеш да спиш у нас за няколко дни, докато решиш какво да правиш. Имам втори чифт ключове за апартамента, които ще ти дам, а и чаршафите са изпрани наскоро. Ще си имаш и собствена баня.