— Престани! Не мога да мисля толкова напред в бъдещето.
— Той е кретен.
— Този кретен ми е съпруг.
— Той е лъжец, който ти изневерява.
— Лъже ме единствено за изневерите си.
— Поне доколкото знаеш. Спри да го защитаваш.
— Той е бащата на Себастиан.
— И? Това не е достатъчно. — Гласът на Сал е пропит с болка. — Не можеш да продължаваш да използваш сина си като извинение.
— Все още го обичам.
— И какво от това?
Сал избухва и няколко клиенти се обръщат към тях. Новата сервитьорка ги наблюдава внимателно от другия край на бара, а по лицето ѝ ясно са изписани подозрение и загриженост. Сигурно отстрани изглежда, че двамата със Сал се карат като двойка, че седят твърде близо един до друг, а разговорът им е твърде емоционален и разгорещен.
— Докъде те е докарала любовта? Мен ако питаш, Мер, любовта е надценена. Мамка ѝ на любовта. Трябва да сме с хора, които харесваме и на които вярваме.
— Тоест, да сме като теб? Да спим с новата сервитьорка? — Мерин забива поглед в другата жена и повдига вежда.
Сал се обляга назад, изненадан, че е успяла да разбере. Но как иначе? Тя познава Сал.
— Харесваш я, така ли? Което пък ще продължи максимум няколко месеца, докато тя не реши да напусне, защото ще е неудобно да работи тук, докато ти излизаш с новата ѝ заместничка. Една огорчена жена те дели от дело за сексуален тормоз на работното място, приятелю. Какво знаеш ти за брака, за обети или връзки?
Мерин видимо се свива и се отпуска на стола си. Съжалява за думите си. Беше много по-остра и груба, отколкото възнамеряваше, а Сал не заслужава такова отношение, защото просто се опитва да ѝ помогне. Под грубата му външност се крие чувствителна душа. Той така и не се беше оженил, няма деца и не заслужава тя да рови в раната му.
— Извинявай. — Мерин поема ръката му и той не я отдръпва, а няколко секунди по-късно я стиска леко в отговор. Благодарна е, че му минава толкова бързо, колкото и е лесно да го нараниш. — Ужасна кучка съм. Не трябваше да ти говоря така, защото ти се ядосах. А и преди си ми го казвал.
— Да, и тайно се надявах, че един ден ще ме послушаш.
Онзи ден, когато я беше помолил да се върне при него, а тя му бе казала за Дерек, изражението му беше същото както сега. Тогава пак я гледаше с големите си очи, изпълнени с молба.
— Ти винаги си била прекалено добра за него, Мер, и не мога да понеса, че не го разбираш. И друг път ти е причинявал болка, но ти не направи нищо и той знае, че може да го направи пак.
— Еха, благодаря много, Сал! — Тя пусна ръката му. — Точно така, обвинявай жертвата! Значи вината, че ми изневерява, е моя?
— Не! — Сал удря с юмрук по бара. — Но е твоя вината, че въпреки това оставаш при него. Първия път, когато ти изневери, ти беше бременна. Кой изневерява на бременна жена, по дяволите? Но ти все пак остана с него. Роди Себастиан и сега кръгът се затваря отново. Стига, Мер. Кой знае колко още други е имало. Други, за които не знаеш и никога няма да научиш.
Откровеността му я удря като чук. Сериозна травма с тъп предмет право в сърцето. Без извъртания. Без излишни думи.
— Все още сме женени. — Гласът ѝ е тих. — Дадох обет.
— Както и той! — изревава Сал.
Стряска я, защото той рядко е толкова ядосан. Мерин все още се взира в огледалото зад бара и вижда клиенти да се извръщат към тях. Погледът на сервитьорката говори, че ако ѝ се удаде възможност, ще я разкъса на парчета. Тя дори не познава Мерин, но вече я мрази, защото е разстроила Сал.
— Няма нужда да стоиш в този разпадащ се брак, за да се самонаказваш заради Себастиан, Мер. Разбираш ли? Нито едно от двете не е по твоя вина. Нито пък Хавана. Престани с това мислене!
Сал няма предвид столицата на Куба. Всички най-добри приятели си имат кодови имена и думи, а Хавана беше тяхното име за продавачката от „Нордстром“, която се казваше Кармен и беше с кубански корени. Това беше жената, с която Дерек спеше, докато Мерин беше бременна със Себастиан.
След четири опита инвитро това беше първата ѝ бременност, в която не беше пометнала през първите дванайсет седмици. Мерин беше едновременно извън себе си от радост, но и ужасена.
Дерек се беше заклел, че се е случило веднъж. По някаква странна ирония Сал беше този, който ѝ каза. Бил на среща в някакъв ресторант и седял до прозореца, когато видял Дерек да върви ръка за ръка с жена, която не била Мерин. Разбира се, най-добрият ѝ приятел ѝ беше казал още на следващата сутрин, но тя настоя, че или се е объркал, или не е било Дерек, или Сал не е видял това, което си мисли, че е видял. Скараха се и Сал я обвини, че нарочно си затваря очите, а тя го обвини, че се опитва да създаде напрежение между нея и съпруга ѝ, защото никога не го е харесвал.