Сервитьорката с тесните дънки ги наблюдава от входа на кухнята.
— Доставчикът на вино е тук и каза, че му трябва подпис.
— Тогава се подпиши! — отвръща той раздразнено и продължава да говори тихо на Мерин. — Това е Джини. Започва да ме дразни. Три месеца ли ни даде? Не съм сигурен, че ще изкараме и три седмици.
— Колко пъти си спал с нея?
— Само два — той изглежда засегнат, — но май е започнала да изпитва чувства.
— Е, ти все пак си невероятен в леглото.
Сал се засмива гръмко, което кара Мерин да се почувства малко по-добре. Все още може да разсмее някого.
— Сал! — подвиква отново Джини. — Виното!
Той изчезва в задната стаичка, което позволява на Мерин да си поръча Юбер и да се изхлузи от стола си, за да си върви. В този момент помещението започва да се върти пред очите ѝ, коленете ѝ омекват и тя губи равновесие. Преди да се сгромоляса обаче, Сал се появява сякаш от нищото и я подхваща, за да я изправи отново.
— Мамка му, ти си мъртвопияна, а все още няма и четири часът.
— Ново постижение! — успява да каже тя, въпреки че заваля думите. — Поръчах си Юбер, ще е тук след три минути.
Сал грабва телефона ѝ и отказва колата.
— Не, няма. Аз ще те закарам у вас. Дай ми ключовете си.
Тя послушно ги изважда от джоба си и му ги подава. Тръгва към вратата, но се обръща, за да попита:
— Сигурен ли си, че не трябва да останеш?
Подът под краката на Мерин се движи, всичко ѝ се върти и тя се приближава, за да го прегърне, но алкохолът в кръвта ѝ я прави непохватна и тя увисва на врата му. От другия край на бара Джини я гледа на кръв. Мерин вдига ръка, за да ѝ помаха, но тя не ѝ отговаря.
— Джини — Сал се обръща към нея, — приключих за днес. Когато се появи Томи, напомни му, че довечера ще ходя към имението.
Томи е главният готвач и мениджър.
— Кога ще се върнеш, имаме…
— Ще се върна, когато аз реша — тросва ѝ се той.
Джини си замълчава и навежда глава.
— Не ми каза, че ще ходиш в Просър. — Мерин се подпира на него. Има чувството, че устата ѝ е пълна с топчета памук.
— Реших го в последната минута.
— Поздрави майка си от мен. Липсва ми ужасно много.
— Еха, ти наистина си пияна — засмива се Сал.
Помага ѝ да се качи в поршето. Пресяга се и се навежда напред, но му отнема малко време да намери колана ѝ. Закопчава я, а тя вдишва аромата му. Сапун, вода и шампоан. Същият аромат, както винаги. Същият аромат, който я кара да се успокои. Той винаги е успявал да я успокои. Тя се чувства в безопасност.
Затваря очи.
Заспива.
Глава 9
Колко време беше спала?
Има чувството, че току-що е затворила очи, а вече е време да става. Сигурно е заспала в момента, в който са тръгнали от бара, защото, когато се събужда, те вече са паркирали на алеята пред къщата ѝ, а Сал се е навел над нея, за да махне колана ѝ.
Помага ѝ да излезе от колата, за да се добере до вратата; коства ѝ много усилия, за да се задържи на краката си и да въведе кода за предния вход. Добре, че Сал е там, за да я придържа, защото краката ѝ своеволно отказват и тя на няколко пъти едва не се свлича на земята. Мерин рядко влиза през тази врата. Двамата с Дерек обикновено паркират в гаража и минават през страничния вход, който почти винаги е отключен.
Вместо кода за външната врата обаче, Мерин избира пин кода на банковата си карта и устройството просветва в червено. Вторият ѝ опит е датата на сватбата им, но и той е неуспешен.
И тогава си спомня.
Кодът на предната врата е рожденият ден на Себастиан. Тъгата я залива като приливна вълна, докато внимателно избира цифрите. Лампичката светва зелено.
— Какво има? Всичко наред ли е? Да не ти се повръща? — пита Сал, докато тя се подпира на него.
— Не.
Не и заради алкохола, отдавна е спрял да ѝ влияе по този начин.
— Ще ми помогнеш ли да се кача до спалнята?
Той затваря и заключва вратата след тях, а тя изритва обувките си настрани и съблича палтото на пода в антрето. Сал ѝ помага да се справи с витите стълби, след което я отвежда до спалнята, където тя просто се хвърля върху леглото и затваря очи. Стаята се върти, но Мерин вече се чувства по-добре. Сал е до нея и тя се обляга на рамото му. Усещането ѝ харесва. Толкова сигурно. Толкова… успокояващо.
— Бързаш ли? — пита тя, напълно осъзнаваща, че и двамата са на леглото.
Не иска да е сама. Напоследък винаги е сама.
— Не — отговаря той. — Мога да остана за малко.
Мерин се сгушва в него, готова просто да го прегърне, докато лежат, но осъзнава, че би било безкрайно неуместно. Не че настоящата им поза не е неуместна.