— Спомняш ли си, че ти казах, че познавам един човек — прошепва Сал, докато гали разпиляната по челото ѝ коса.
Гласът му я кара да настръхне. Тонът му е дрезгав и някак привлекателен. Не го е чувала да говори така, откакто излизаха заедно. Успява да разбуди нещо дълбоко у нея, но Мерин го отдава на алкохола.
— Не се шегувах, Мерин. Наистина. Той може да се погрижи за проблема ти вместо теб.
— Спри. Шегувах се. — Тя се опитва да се отдръпне от него, но той я е прегърнал здраво. Ръцете му са мускулести и не помръдват, когато Мерин се размърдва, за да се измъкне.
— А аз не. — Устните му са в косите ѝ.
— Добре, дай ми визитката му. — Мерин си мисли, че ако му угоди, той ще си тръгне след няколко минути. Но когато Сал не отговаря, тя пита: — Да не би да няма визитка? Какъв е този мистериозен човек, когото „познаваш“, и с какво се занимава? Адвокат?
— Казах ти, че ще се погрижи за ситуацията.
— Чудесно. А може ли да убие някого и да го направи да изглежда като инцидент?
— Може би. Със сигурност познава хора, които могат да го направят.
— И си ползвал услугите му и преди?
— Веднъж или два пъти.
— Вярваш ли му?
— Не вярвам на никого — брутално откровен е Сал, — освен на теб.
Прегръдката му се разхлабва и Мерин се отдръпва достатъчно, за да се вгледа в него. Той среща погледа ѝ, но не отвръща очи. Тя има чувството, че е изминала цяла вечност, но лицето му остава непроменено, а устните му не трепват в усмивка, за да ѝ покаже, че се е шегувал. Защото, колкото и съмнителни да бяха някои от приятелите му, а понякога и самият той, едва ли познаваше наемни убийци. Това би било абсурдно.
Но той не се шегува. Лицето му не трепва.
Мерин наистина беше много ядосана, когато се появи в бара, но това беше… твърде много. Да се шегува, че ще очисти някаква непозната жена, беше твърде много дори за него и черното му чувство за хумор. Мерин знаеше, че се е държала ужасно с него преди това, но…
И тогава тънка усмивка се промъква по лицето на Сал.
— Кретен такъв! — Мерин го бутва по ръката, а той се засмива.
Това е онзи Сал, когото си спомняше от преди. Забавният и непринуден Сал, когото тя обича безусловно. Смехът винаги я е карал да се чувства по-близка с него и преди да се усети, тя го целува. Целувката е непохватна, мокра и той не ѝ отговаря, но не я и спира. Мерин се отдръпва за секунда, усещайки топлината на срама да се разстила по бузите ѝ. Сал остава мълчалив, но въздъхва дълбоко и на нея вече ѝ се иска никога да не го е целувала. Отваря уста, за да се извини, но преди да успее да каже нещо, той обгръща раменете ѝ и я бутва обратно върху леглото.
Езикът му си проправя път в устата ѝ и Мерин усеща някак успокояващата тежест на цялото му тяло върху себе си. Отвръща на целувката му страстно и се притиска в него, докато ръцете му трескаво галят цялото ѝ тяло, сякаш не могат да ѝ се наситят. Мерин иска да се разтопи в него. В един миг устните му са върху нейните, а след това върху бузите ѝ, врата, ключицата, гърдите и тя не може да спре да иска да го усети още по-силно притиснат върху нея и вътре в нея. Иска да забрави всичко, всички свои мисли и чувства, поне за един миг.
Сякаш прочел мислите ѝ, той изведнъж се отдръпва и сяда в леглото, все още задъхан.
— Какво има? — учудва се тя. — Защо спря?
Сал не я поглежда.
— Не мога. Ти си пияна, Мерин. Ти си най-добрата ми приятелка. Не е редно.
Мерин забелязва, че не споменава Дерек. Протяга ръка към него и я поставя върху неговата.
— Сал, погледни ме.
Той се подчинява и се обръща към нея. На лицето му е изписано колебание. Погледът му е натежал от желание, но устните му са сключени в тънка решителна черта.
— Може да съм пияна, но знам какво правя. Имаш нужда от ясно съгласие ли? Защото съм съгласна. Искам го. Искам теб — казва тя и се навежда, за да притисне лице към топлата му ръка. — Имам нужда от теб, Сал. Не си отивай. Бъди с мен. Моля те, бъди с мен.
Поглежда нагоре и вижда, че устните му са се отпуснали и той я гледа със същия онзи поглед, с който я гледаше в колежа.
— Знаеш, че те обичам.
Някъде дълбоко в себе си Мерин знае, че не е честно да му го казва. Казва му каквото би искал да чуе, за да не я остави сама.
— Може би не съм те обичала, както заслужаваш да бъдеш обичан, но те обичам по най-добрия начин, на който съм способна. Винаги съм те обичала и винаги ще те обичам.
Тя вижда, че той се колебае. Поставя ръката си от вътрешната страна на бедрото му и започва да гали с пръсти издутината в панталоните му. Може да го усети.