— Какво стана, по дяволите, Мерин? — избухва съпругът ѝ. — Какво си направила?!
Подборът му на думи е ужасен, защото те звучат по-обвиняващо, отколкото е възнамерявал. Тонът му е остър и тя потръпва, знае, че този въпрос ще я преследва до края на живота ѝ.
Какво е направила? Загубила е сина им, ето какво е направила. Готова е да поеме цялата вина и да се извини хиляди пъти на всички, когато го намерят, защото ще го намерят, трябва да го намерят, и когато го намерят, и той е в безопасност в прегръдките ѝ, тя ще се почувства като пълна глупачка.
Отчаяно очаква мига, в който ще се почувства като идиотка.
— Преди секунда беше тук, пуснах ръката му, за да ти отговоря и в следващия миг вече го нямаше.
Изпаднала е в истерия, а хората не просто се взират, а спират, предлагат помощта си и питат как изглежда малкото момченце, което се е отдалечило от майка си.
Двама охранители, облечени с тъмносиви униформи, се приближават, водени от услужливия съпруг на една от трите жени, който вече им е обяснил, че търсят малко момченце е пуловер на лисица.
— Не е лисица! — отсича ядосано Мерин, но изглежда, малкото избухване не пречи на никого. — Еленче. Пуловер с еленче е, кафяво-бял, с черни копчета за очички…
— Имате ли снимки на сина си с пуловера? — пита един от охранителите и тя впряга цялата си воля, за да не му се разкрещи, защото въпросът му е толкова тъп.
Първо, колко точно биха били четиригодишните дечица на този базар, които имат ръчно изплетен пуловер? И второ, разбира се, че има снимка на сина си, и тъкмо защото ѝ е син, телефонът ѝ е пълен с негови снимки.
Те вземат снимката и я предават нататък. Но все пак не го намират.
Десет минути по-късно се появява и полицията. Ченгетата също не го намират.
Два часа по-късно, след като полицейското управление на Сиатъл е прегледало всички записи от камерите за видеонаблюдение, тя и Дерек се взират невярващи в монитора, където едно малко момченце, облечено с пуловер с еленче, излиза от базара, хванало за ръка някого, чието лице не се вижда. Двамата изчезват през най-близкия изход до паркинга, но това не значи, че все пак са отишли там. Синът им държи близалка в свободната си ръка и тя е пъстроцветна и със завъртулки — точно такава, каквато майка му би му купила, ако имаше възможността да го направи. Човекът, който му е дал близалката, е облечен от глава до пети с костюм на Дядо Коледа — от черните ботуши до рошавите вежди и бялата брада. Ъгълът, под който снима камерата, прави невъзможно да се види ясно лицето му. Нито да се прецени дали е мъж, или жена.
Мерин не може да възприеме това, което вижда, и ги моли да превъртят и пуснат записа отново и отново, взирайки се с присвити очи в монитора, сякаш ще може да забележи нещо повече от това, което всъщност ѝ показват. Записът е накъсан, насечен, по-скоро прилича на серия стари кадри, които биват възпроизвеждани последователно, а не цялостен видеозапис. Всеки път, когато го гледа — моментът, когато Себастиан изчезва от обхвата на камерата, е ужасяващ. Една секунда той е там, крачето му прекрачва прага на вратата. А на следващата, в следващия кадър, него вече го няма.
Там. Няма го. Превъртане. Там. Няма го.
Някъде зад нея Дерек крачи напред-назад и води разгорещени разговори с охраната и полицията, но по-голямата част от разговора им е заглушена от собствената ѝ паника и тя успява да различи само отделни думи — отвлечен, откраднат, „АМБЪР Алърт“2, ФБР. Не може да приеме, че това наистина ѝ се е случва. Сякаш се случва на някого другиго. Като на филм.
Някой с костюм на Дядо Коледа бе отвлякъл сина ѝ. Съзнателно. Целенасочено.
Въпреки че видеозаписът е черно-бял и накъсан, е съвсем ясно, че Себастиан не е бил прилъгван. Не изглежда и изплашен. Изражението му е съвсем спокойно, а и как да не е? В едната си ръчичка стиска близалка за пет долара, а с другата държи здраво ръката на Дядо Коледа. Продавачките от „Парижка сладост“ провериха компютрите и потвърдиха, че са продали седем близалки този ден, но не помнят клиенти, облечени като Дядо Коледа, а освен това ѝ казаха, че няма охранителни камери в малкия им магазин. Има само една камера за видеонаблюдение от другата страна на улицата, успоредно на подземния паркинг, където се смята, че са влезли Себастиан и неговият похитител. Заради ъгъла, под който е поставена камерата обаче, има само далечен страничен изглед към колите, които излизат от гаража, и регистрационните им номера не се виждат. Петдесет и четири автомобили са излезли от гаража през първия час от изчезването на Себастиан. Видеозаписите показват, че момченцето и похитителят му са излезли от пазара четири минути, след като майка му осъзнава, че го няма. Към този момент охранителите на Пайк Плейс все още дори не са били уведомени за изчезването.
2
AMBER Alert (англ.) — система, която има функцията да изпраща информация за изчезнали деца. — Бел.прев.