Макензи започва да бърка в портмонето си с надеждата, че ще намери банкнотата от двайсет долара, която крие за спешни случаи. Не е сигурна дали вече не я е използвала. Не е убедена, че този случай трябва да бъде категоризиран като „спешен“, но обстоятелствата определено я караха да го смята за такъв. Баба ѝ я беше научила винаги да си оставя малко пари в брой, в случай че кредитните ѝ карти са блокирани или наблизо няма банкомат. Баба ѝ се беше оказала права и Макензи внезапно усеща колко много ѝ липсва.
Колко хитро нещо е скръбта!
Макензи намира банкнотата сгъната между някаква стара карта за „Сиърс“ и картата ѝ за „Сефора“, които вече не използва, защото първият магазин вече не работи, а вторият е твърде скъп за нея. Поръчката ѝ струва четиринайсет долара и шейсет и осем цента. За секунда се замисля дали да не смени менюто с пиле на грил с два хамбургера от менюто за един долар. Възрастната жена зад нея въздиша отново и Макензи се примирява, че е твърде унизена, за да го направи, затова подава банкнотата на продавача. Малкият ѝ връща пет долара и някакви монети. Макензи натъпква рестото в портмонето си и се опитва да не мисли, че това са единствените ѝ пари до края на седмицата.
Когато се връща с храната, Дерек дори не я поглежда, забил поглед в телефона си. Двамата са залепени за телефоните си по различни причини — той заради работата си, а тя заради всичко, което не е свързано с работата ѝ. Дерек не обича да го прекъсват, докато пише, затова Макензи го изчаква. Преди да седне, се опитва да надникне в екрана му, но Дерек някак си усеща и го накланя настрани, така че тя да не може да види нищо.
Мрази, когато прави така. Напомня ѝ, че има тайни. Тайни, като самата нея.
Макензи развива хартията на бургера си и отхапва, докато разглежда Инстаграм, а Дерек се преструва, че нея я няма. Беше публикувала снимка на краката си, качени на таблото на колата му, докато пътуваха към хотела. Снимката беше направена секунди, преди той да ѝ се тросне да ги свали, въпреки че си беше събула обувките, защото знаеше, че иначе ще го раздразни. В интерес на истината, тя го познава много повече, отколкото Дерек е готов да си признае. А това означава, че Макензи е наясно колко недоволен ще е, ако разбере, че от време на време се появява в Инстаграм профила ѝ, макар да не издава нито лицето, нито името му или някакъв отличителен белег, по който някой да го разпознае. Но какво значение има, нали той няма профили в социалната мрежа и не можеше да види какво прави Макензи?
Дерек посяга към картофите. Не благодари за храната. Не че тя иска да ѝ благодари, защото той плаща за всичко друго и за него не е проблем да остави повече от сто долара за една вечеря. За нея две менюта от „Макдоналдс“ на стойност петнайсет долара представляват последните ѝ пари за седмицата. Не. Макензи не иска да ѝ благодари, а просто да бъде учтив с нея. Тя не си спомня кога за последно е направил някакво усилие да е вежлив. Спомня си, че в началото, когато го срещна, си мислеше, че е най-възпитаният мъж на света с най-добрите и изтънчени маниери.
Сега е далече от този имидж. Половин година лъжи и криене го бяха променили. Не че това я тревожи — връзката им беше променила и нея. Преди Макензи държеше цялата ситуация под контрол, но сега има чувството, че той ѝ се изплъзва. Идеята да си вземат стая беше негова, но тя не беше глупава. Има огромна разлика между мъж, който искрено иска да е с теб, и такъв, който просто не иска да се прибира у дома.
— Всичко наред ли е? — пита го тя, когато той най-накрая оставя телефона си.
— Да.
Но Дерек не се усмихва, когато ѝ отговаря, и Макензи не знае дали е заради работата, или заради нея. Няма да го попита, защото те не правят така. Емоционалното състояние на единия не е работа на другия, понеже не се задълбочават в отношенията си. Това негласно правило винаги е било част от динамиката им, въпреки че преди Макензи се беше опитала да я промени.
Дерек поглежда към храната и се намръщва. Отваря кутийката с бургера си и недоволството му само се увеличава.
— Казах „Куотър Паундър“.
— Каза „Биг Мак“.
Убедена е, че поиска „Биг Мак“, защото много ясно си спомня, че когато ѝ каза, тя си помисли как винаги си поръчва „Куотър Паундър“. Сигурна е, че не е сгрешила и вижда колебанието по лицето му. Но Дерек мрази да не е прав и е безкрайно инатлив, затова ще продължи да отрича, дори това да съсипе вечерта им.