— Наведи се — каза ѝ и след като тя го послуша, постави хавлията върху кожената тапицерия на седалката.
— Косата ми е много по-чиста от хавлията ти.
— Тапицерията на седалката е много по-скъпа от косата ти.
Макензи остана безмълвна. Със сигурност жена като Мерин никога не би излязла от тях с мокра коса и по-малко от пет вида козметични продукти върху лицето си.
А Дерек дори не благоволява да се качи и за минута, когато идва да я взема. Ако не го чака вече долу, когато спре пред жилището ѝ, той винаги ѝ праща съобщение да слиза и остава в колата. По дяволите, дори не излиза от шибаната си кола, за да ѝ звънне на звънеца във фоайето на сградата. Когато го беше попитала защо, той ѝ се тросна, че не е шофьор в „Юбер“; само по себе си това говореше, че тя е сред привилегированите, които няма нужда да плащат за услугите на частно такси, защото шофьорите на „Юбер“ също не слизаха от колите си.
И така, двамата бяха прекарали около половин час насред море от неудобна тишина, което Макензи не знаеше как да преплува. Затова и беше предложила да отидат в „Макдоналдс“. Колкото и придирчив да беше Дерек, той беше отраснал с бърза храна и винаги беше готов да си хапне бургер и картофки от голяма верига за бързо хранене. И тъй като очевидно беше в лошо настроение, Макензи се надяваше, че храната от детството му ще му достави някакво удоволствие и ще го успокои поне малко. Вместо това се случи точно обратното. Двамата седят в зацапано сепаре, а той се оплаква, че бургерът, който му е купила с последните си пари, не е този, който си е поръчал.
— Дерек, ако е толкова важно за теб, мога да им кажа да го сменят. — Тя оставя своя бургер настрана и въздъхва драматично.
Дами и господа, пасивно агресивната им кавга официално се беше превърнала в словесен спаринг и всяка дума носи точки на този, който е съобразил да отговори по-добре на другия. Играта изисква всеки да се опитва да е възможно най-добрата версия на себе си, без да си признава, че нещо не е наред. И така, кой ще спечели? На Макензи ѝ се иска да е тя, защото, също като него, и тя не обича да губи, но ако откажат да сменят бургера безплатно, то щеше да се наложи да плати за още един с петте долара, които ѝ остават до края на седмицата. А това означава, че накрая губещият е самата тя.
— Няма нужда. Всичко е точно — отвръща Дерек.
Резултатът е равен. Той отхапва от бургера, за който твърди, че не е поръчал, и получава още една точка, защото демонстративно яде нещо, което не иска. Секунда по-късно сбърчва вежди, за да докаже колко много не харесва „Биг Мак“ менютата, което значи, че тя печели точка, понеже си противоречи и очевидно „нищо не е точно“. Въпреки това, той продължава да яде и поглъща с недоволство бургера си, което значи, че ще получи още една точка заради това, че все пак е изял всичко.
— Ако искаш, може да си ги разменим? Ти ще вземеш моя бургер с пиле на грил, а аз ще взема „Биг Мак“-а. Не ми пречи.
Зън, зън, зън. Макензи може да чуе звука на празнична камбана в съзнанието си, защото повежда в двубоя на волята. Да му предложи да си разменят бургерите със сигурност струва поне три точки. Ето, и нея я бива в тази игра.
— Казах, че всичко е наред.
Не е сигурна дали губи точка, или печели. Продължават да ядат мълчаливо и никой не печели. Никой никога не печели. Не е сигурна дори защо въобще влизат в такива спорове. Не е сигурна защо въобще е настоял да се видят тази вечер. Ако толкова не иска да се прибира, можеше да си остане в Портланд.
След десетина минути двамата отново се качват в колата и той усилва музиката докрай. Обикновено го прави, когато не му се говори, а напоследък не му се говори доста често. Преди не млъкваше — все пак така започна всичко. Не спираха да разговарят на всякакви теми през първите няколко месеца, докато не започнаха да спят заедно и осъзнаха, че това им доставя много повече удоволствие.
През последните шест месеца плейлистът, който слуша Дерек, не се е променил. Той харесва велики банди от Сиатъл като „Саунд гардън“, „Пърл Джем“, „Алис ин Чейнс“ и „Нирвана“, но всички те са свирили, преди Макензи да се роди. Напомнят ѝ за баща ѝ, който беше слушал същите тези албуми, преди да се изнесе онова лято. Също така ѝ напомнят, че Дерек е по-възрастен от нея и макар в началото различията помежду им да бяха възбуждащи, сега не са нищо повече от плаващи пясъци, върху които двамата стъпват неуверено, преди връзката им да потъне изцяло.
Но не може да потъне! Макензи беше вложила твърде много в тези отношения.
„Седърбрук Лодж“ е хотел, разположен на около трийсет минути от Сиатъл, точно до международното летище „Сиатъл-Такома“. Когато Дерек ѝ разказа за първи път за това място, тя беше заключила прибързано, че ще е просто един от онези безинтересни бизнес хотели край летището. За нейно щастие реалността се оказа друга. Хотелът има сравнително луксозен ресторант и спа, а апартаментът, който Дерек винаги резервира, е голям почти колкото апартамента, който дели със съквартиранта си Тайлър. Дори има и камина. Градините около хотела са добре поддържани и изобилстват с разнообразни растения и дървета, което придава на мястото определена нотка романтика. Но не заради това го харесва Дерек. Истината е, че идват тук, защото шансът случайно да срещнат някой познат, е минимален. А ако все пак се случи подобно нещо, Дерек винаги може да каже, че има ранен полет на следващата сутрин и затова е отседнал тук. Отношенията помежду им нямат нищо общо с романтиката.