Значи името ѝ наистина е Бетс и двамата очевидно се познават. Ако използва задния вход, значи идва наистина често. Мерин отпуска ръце в скута си, за да прикрие, че треперят. Наистина ли е готова да направи всичко това?
Трудно ѝ е да го гледа в очите, но той сякаш не забелязва колко е неловко всичко. Изважда пакет мокри кърпички от вътрешния си джоб, измъква една и започва да бърше ръцете си. Мерин го наблюдава колко внимателно почиства пръстите си един по един, а след това и как намачква кърпичката и я увива със салфетка. Оставя я в края на масата.
Взира се в нея, преценявайки я. Погледът му шари по лицето, косата, колието, блузата, халката на лявата ѝ ръка и гривната на дясната. Не се усмихва, но изражението му е някак приятно и предразполагащо. Какво му е казал Сал? Мерин се чуди дали е оправдала очакванията му относно това как изглежда.
Също така се чуди колко пъти е правил това, за което обмисля да го наеме.
Най-накрая той заговаря:
— Аз съм Джулиан. Не се притеснявай, Мерин, ние просто си говорим.
Мерин е притаила дъх.
— Здравей — започва тя и издишва дълбоко. — Благодаря, че дойде.
Джулиан, ако това въобще е истинското му име, е горе-долу на нейната възраст, с тъмни очи, добре изразен нос, гъсти вежди и обръсната глава. Носи овехтяло кожено яке върху намачкана черна тениска и от това, което Мерин може да прецени, е изключително мускулест. Има силни ръце, но не носи нито пръстени, нито часовници, което не е никак странно, защото кой би носил някакви отличителни белези в такава ситуация? Определено не изглежда като някой чиновник, но със сигурност не прилича и на човек, който „решава“ този тип проблеми по този определен начин. Не че Мерин има някаква идея как би трябвало да изглежда един човек, който професионално разрешава чужди проблеми.
Той я изучава внимателно, докато тя се взира в него, и най-накрая казва:
— Значи ти си тази, която е разбила сърцето на Сал?
Мерин примигва. Не е очаквала, че това ще е първото, за което ще говорят.
— Ами, предполагам… донякъде. — Не е сигурна какво точно му е разказал Сал, затова не знае и колко подробно да отговори. — Излизахме заедно в колежа. Много отдавна.
— И си го зарязала заради този тип, за когото сега си омъжена? — Това е по-скоро твърдение, отколкото въпрос.
Боже, Сал, какво си казал на този тип?
— Не точно.
— Сал е добър човек. Съжаляваш ли за решението си? Че си избрала съпруга си вместо него?
— Аз…
Еха. Не е сигурна как да отговори. Не беше подготвена за такива въпроси, най-малкото като за начало на разговора им. Непознатият, изглежда, не си пада по общите приказки.
— Разбира се, че не. Сал го знае и е съгласен.
— Просто се опитвам да проверя дали наистина се познавате.
Джулиан леко присвива очи и тя осъзнава, че се усмихва. Или че поне се опитва.
— Трябва да проверя дали историите на двама ви съвпадат, защото поради очевидни причини аз и ти не сме се виждали преди, а аз искам да се уверя, че си човекът, който твърдиш, че си.
— Сал е най-добрият ми приятел. — Това е най-простичкото и точно определение на отношенията им. — Познаваме се от много отдавна. Мога да ти покажа личната си карта.
Мамка му. Това беше наистина глупаво от нейна страна. Не иска да му показва личната си карта, защото така той ще научи всичко за нея, включително адреса ѝ, а това някак ѝ се струва опасно. Джулиан поклаща глава:
— Не, няма нужда. Всичко е точно.
— Откъде познаваш Сал? — пита тя на свой ред.
Той повдига вежда развеселен.
— Какво ти е казал?
— Каза, че сте работили заедно един-два пъти.
— Вярно е. — Нещо тъмно проблясва в погледа на Джулиан. — Но не така се запознахме. Преди много време прекарахме известно време в МПД.
Мерин се взира в него, очаквайки още детайли, но той не казва нищо повече и тогава тя осъзнава. МПД е съкращение за Монровския поправителен дом. Затвор. Боже мили! Когато Сал е бил деветнайсетгодишен и втори курс в университета, го хванали да продава марихуана. Престъплението не беше сериозно, но баща му бил наистина ядосан. Отказал да плати гаранцията на сина си, за да му даде урок, заради което Сал останал в затвора цели трийсет дни, преди да бъде съден. После съдията го пуснал, защото според него месецът, прекаран в ареста, му бил достатъчен. Това се беше случило, преди с Мерин да се запознаят и Сал така и не говореше по тази тема, така че Мерин съвсем беше забравила за случая.
— Продължихме да поддържаме връзка и след като излязохме на свобода. Разказвал ми е за теб още докато бяхте заедно. Всъщност, и до ден-днешен ми говори за теб. Според него ти си тази, която му се е изплъзнала. Несбъднатата му любов.