— Със съпруга ти имате ли деца? — пита Джулиан.
— Не виждам какво общо има.
Отговорът ѝ го изненадва. Джулиан повдига вежда въпросително, но Мерин не казва нищо повече. Никога не би говорила за сина си с този човек и се радва, че Сал също не го е споменавал. Себастиан е неприкосновен.
— Кажи ми всичко, което знаеш за нея. — Най-накрая се връща на основната тема Джулиан.
Това е лесната част. За разлика от сложните чувства, които изпитва към Дерек в момента, Мерин просто мрази другата жена. Не ѝ пречи да му разкаже всичко, което знае, а той я слуша, без да я прекъсва. Когато Мерин най-накрая приключва, осъзнава, че гърлото ѝ е пресъхнало. Посяга към чашата с вода и без да иска, бута тази с кафето. За щастие, е почти празна и по масата се разлива съвсем малко кафе. Бетс се появява като светкавица с мокра кърпа и веднага предлага да отнесе чиниите. И двамата отказват да им сложи недояденото за вкъщи.
— Извинявай. — Мерин неволно избърсва капка кафе, която сервитьорката е пропуснала. — По принцип не се стряскам толкова лесно.
— Това е съвсем в реда на нещата. Ти си един много нормален човек, Мерин, който води абсолютно ненормален разговор. Не се притеснявай. Тук съм, за да ти помогна, а не за да ти усложня живота.
Мерин е изненадана от внезапната проява на съпричастие и си припомня, че това е просто среща, за да обсъдят опциите ѝ, но съвсем не значи, че ще направят нещо по въпроса. Няма нужда да решава веднага, което значи, че все още има шанс да се откаже.
Джулиан отново се взира в нея, но този път погледът му е някак различен. Мерин му е разказала всичко и той вече знае някои от тайните ѝ. Атмосферата помежду им се е променила и станала някак по-задушевна.
— Сал винаги е казвал, че си красива, успяла жена, Мерин. И е прав. Често съм се сблъсквал със ситуации като тази и ако трябва да запомниш едно-единствено нещо от този разговор, то е, че ти не си причината мъжът ти да ти изневерява — казва Джулиан и тя се изчервява.
Но той греши. Тя е единствената причина Дерек да реши да потърси друга жена.
— Имаш ли някакви въпроси към мен? — подканва я Джулиан.
Мерин си поема въздух. Започва се.
— Чудех се… ами за цената. Питах се колко ще струва. И как ще… какво ще… — Тя преглъща шумно.
— Методите ми за… разрешаване на проблеми не са твоя грижа. — Очите му отново си възвръщат опасния блясък. — Понякога ги решавам лично, понякога… намирам друг изпълнител. Всичко, което трябва да знаеш, е, че проблемът ще бъде разрешен. Таксата ми е двеста и петдесет. Не правя отстъпки.
— Двеста и петдесет хиляди? — Не беше сигурна какво е очаквала. Сал ѝ беше споменал, че услугите му са скъпи, но не беше очаквала, че ще са чак толкова скъпи.
— Плащаш за качество.
— Но аз… — Мерин иска да му зададе толкова много въпроси, но не знае откъде да започне.
Мрази факта, че звучи толкова незапозната, каквато всъщност е, и съжалява, че е настоявала да се видят насаме с Джулиан. Иска ѝ се Сал да беше с нея.
— Мога ли да ти платя половината преди и другата половина…
— Не — изсмива се Джулиан. — Плащаш всичко преди. В брой или банков превод.
— Просто… не знам как бих могла да обоснова превод на стойност четвърт милион долара. — Мерин знае, че има толкова пари, но не ги държи в разплащателната си сметка. Не може и да ги прахоса току-така, без да има обяснение. — Няма ли да изглежда подозрително?
— Ако решиш да направиш банков превод към сметката, която ти дадох, ще изглежда, сякаш си дарила на благотворителна организация. Съвсем законна, заслужила името си с годините организация. Правила си дарения към такива организации и преди, нали? — Джулиан не я изчаква да отговори, защото въпросът му е риторичен. Той вече знае, че е прав. — Дори ще ти дам фактура. За данъчните и всеки друг, който реши да си вре носа, ще изглежда като невероятно щедро дарение към център за защита на жени.
— Наистина ли?
Джулиан отпива от кафето си и не си прави труда да ѝ отговори. Пределно ясно е, че не обича да се повтаря.
— Но как ще знам, че наистина си…
— Свършил работата? Няма как да знаеш. Затова е важно да си имаме доверие. — Той се навежда напред. — Доверието е изключително важно в моите среди и е двупосочна улица, Мерин. Аз също ще трябва да ти се доверя. И ще го направя, защото вече имам доверие на доброто ти приятелче Сал.