Трябва ѝ минута, за да осмисли думите му. Докато премисля куп варианти какво може да се случи, Джулиан изчаква търпеливо. Най-накрая тя прошепва:
— Ако се съглася, как ще знам след колко време ще го направиш?
— Няма да знаеш нищо, свързано с начина на решаване на проблема ти. Ще научиш чак след като е приключило. Може да отнеме няколко седмици.
— Няколко седмици?
Той оставя чашата си.
— Колкото по-отдалечени във времето са този разговор и това, което ще се случи, толкова по-добре за теб. Една от причините толкова много хора да бъдат хващани е, че работата е свършена веднага след заплащането. Другата е, че клиентът знае твърде много детайли за плана. Най-разумното е да оставим метафорична и буквална дистанция между теб и това, което ще се случи.
Мерин не отговаря. Не знае дали трябва да е ужасена, или удивена колко спокойно ѝ говори. Джулиан, изглежда, въобще не се интересува дали някой ще ги чуе.
— Сигурен съм, че ако убийството беше проблемът, самата ти можеше да го направиш, ако приемем, че си достатъчно ядосана. Или пък щеше да платиш много по-малко на първия срещнат в някоя забутана уличка. Убийството е най-лесната част.
Мерин примигва. Никога през живота си не си беше представяла, че ще чуе нещо подобно.
— Това, за което ми плащаш, е да не останат следи, които да водят към теб. — Джулиан пак отпива от кафето. — Плащаш ми, за да изглежда като катастрофа, обир, завършил с фатален край, или някакъв ужасен инцидент като удавяне или пожар. Нещо неочаквано, но в същото време и правдоподобно. Важно е, когато научиш за случилото се, реакцията ти да е наистина неподправена и искрена. Не трябва да си близо до мястото, където ще се случи, както и да знаеш кога ще се случи. Още по-добре би било, ако не знаеше, че ти изневерява. — Той спира. — Мъжът ти знае ли, че ти знаеш?
— Не. — Гласът ѝ трепери, а тя цялата се тресе.
Звучи, сякаш обяснява нещо съвсем нормално, а не различни начини да накара някого… да умре… и Мерин не знае как трябва да се чувства.
— Как разбра, че ти изневерява?
— Частен детектив — отвръща тя.
Джулиан присвива очи.
— Кой по-точно?
Мерин поклаща глава.
— Мисля, че и този път няма значение.
Нещо кара Мерин да не споменава името на Ванеса Кастро. Все пак Кастро се натъкна на изневярата по случайност, докато разследваше отвличането на сина ѝ, за когото Мерин също отказваше да говори. Не влиза в работата на Джулиан.
— Трябва да знаеш, че когато криеш нещо от мен, усложняваш работата ми значително — подхваща Джулиан.
— Ако наистина си толкова добър, колкото твърдиш, не би трябвало да е проблем — отговаря Мерин и думите ѝ прозвучават като предизвикателство.
Забелязва как челюстта му се стяга, но след секунда се отпуска отново. Дали се е примирил, че няма да научи повече за Кастро?
— Кой друг знае за връзката им? Терапевтът ти?
— Откъде знаеш, че ходя на терапевт?
Да не би да я проверява? Или Сал му беше разказал всякакви интимни детайли от живота ѝ?
— Вече не. — Мерин не възнамерява да му дава допълнителна информация и за доктор Чен.
Джулиан я плаши, но в същото време някак я кара да иска да защити хората около себе си.
— И ако продължаваш да се чудиш за всеки един човек, на когото бих могла да споделя за изневярата, за която научих днес, между другото, ще поостанем тук доста дълго време.
Джулиан отново се усмихва. Явно беше отговорила правилно на въпросите му.
— Трябва да разкараш детектива. Веднага.
— Готово. — Мерин е решителна, но лъже.
Отлично разбира, че последното, което е нужно на наемния убиец, е детектив, който да си вре носа, където не трябва, но тя няма никакво намерение да прекратява търсенето на Себастиан. Просто ще каже на Ванеса Кастро да не се занимава повече с изневярата. Но само толкова. Нищо по отношение на случая на Себастиан няма да се промени.
— Чудесно. И така, стигаме до най-важната част от разговора. — Джулиан се навежда напред. — В момента, в който ми преведеш парите, сделката е сключена. Ще сложиш началото. Ако след няколко дни се събудиш и решиш, че вече не искаш да направя това, за което си ме наела, няма проблеми, но няма да видиш повече парите си. Няма да ти ги върна. Разбрахме ли се?
— Да.
Мерин се разтреперва отново, което е глупаво, защото водят този разговор от известно време. Вече му е разкрила най-лошите си помисли. Същите тези мисли, които не смееше да разкрие пред Сал, освен ако не са завоалирани под формата на шега или пиянски брътвеж — онези, които можеха да ѝ купят еднопосочен билет за ада. Или още по-лошо, за затвора. Защото адът не можеше да уплаши онзи, който живее в него повече от година.