— Ти вече си взела решение, Мерин, иначе нямаше да си тук. Въпросът не е решението, а дали си готова да натиснеш спусъка. — Усмихва се по-широко. — Лош избор на думи. Това е моята работа, не твоята.
В следващите няколко минути никой не казва нищо, а закусвалнята става все по-шумна. Баровете и нощните заведения в университетския квартал започват да затварят и изгладнелите, шумни колежани се изсипват, за да си купят нещо мазно, което да подплати бирите „Бъд Лайт“, които са изпили досега.
Бетс им носи сметката и Мерин е готова да плати, но Джулиан плясва стодоларова банкнота на масата. Твърде много е, но сервитьорката самодоволно прибира банкнотата, без да върне ресто, докато се усмихва широко, а кораловото червило по зъбите ѝ лъсва още повече.
— Останете, колкото е нужно — казва им тя.
На съседната маса колежанките се заливат от смях. Междувременно нова групичка се е настанила на съседното сепаре и гледа някакви весели клипчета, на които се присмива. До тях някакъв бездомник разказва история от друг бездомник за трети бездомник, който несъмнено е техен приятел. От тях се носи неприятната миризма на неизмита плът и засъхнала пот.
Нищо от това не я притеснява. Заобикалящите ги звуци са се превърнали в удобно прикритие на собствения им разговор. А щом никой не може да ги чуе, значи, че никой не може да се ужаси от това, което Мерин му е казала. Всъщност единственият човек, който може да я съди за думите ѝ, е Джулиан. Но липсата на морал у него означава, че мнението му няма стойност.
— Беше ми приятно да се запознаем, Мерин — казва Джулиан.
И срещата им приключва.
— Внимавай, когато се прибираш.
Тонът му е непретенциозен. Мерин не може да се отърве от мисълта, че той изглежда твърде нормален, твърде разумен и твърде привлекателен, за да е това, което е. Стискайки чантата си, тя се измъква от сепарето и си облича якето.
— Как мога да се свържа с теб?
— Не можеш. — Той вдига поглед към нея, но не става, нито пък ѝ подава ръка за довиждане. — Оттук нататък всичко минава през Сал.
Сбогуването им е също толкова кратко, колкото запознанството им.
Навън вали, когато Мерин излиза от закусвалнята и тя се взира в причернялото нощно небе. Спира се за секунда, оставяйки капките да се стичат по лицето ѝ. Те размазват грима ѝ и отмиват греховете ѝ.
Не може да повярва, че е стигнала дотук.
Беше откачила.
Глава 13
Началото беше вълнуващо.
Всички извънбрачни връзки са такива в началото. Сега обаче, докато Макензи лежи в сумрака на хотелската стая, а Дерек хърка до нея, тя осъзнава, че магията наистина е изчезнала.
Женените мъже бяха изтощаващи по един определен, задушаващ начин. Срещате се, когато и където те поискат, и винаги трябва да си нащрек да не ви видят заедно. Можете да ходите само на определени места, и то за ограничено време, защото той винаги бърза за някъде. Семейството им винаги е приоритет, а ти не си част от семейството. Ти си нещо странично, което запълва празнините в живота им. Нямаш право на глас.
Само си губи времето тук. Трябва да разреди срещите им, защото Дерек е започнал да се отпуска и чувства удобно, а това означава, че скоро ще спре да копнее да я види. А спреше ли да я жадува по този отчаян начин, връзката им щеше да приключи. С Макензи не го задържат обети, каквито е дал на жена си. Двамата не градят бъдещето си заедно. Когато му омръзне, ще приключи връзката, това е ясно, но Макензи не е готова. Все още не.
Тя посяга към телефона си, изкушавайки се да пише на Джей Ар, за да провери дали има планове за по-късно. Той е единственият ѝ бивш, който не е бил женен, но досущ като останалите, също не я искаше. Останали са приятели и от време на време правят неангажиращ секс, защото понякога я кара да се чувства малко по-добре. Друг път Макензи се чувства още по-зле, но не може да предвиди как ще е този път. Решава, че не иска да разбере какво ще ѝ се падне от прокълнатата лотария на отношенията ѝ с Джей Ар и връща телефона си на мястото му. Поне с женените мъже знаеш точно каква е ролята ти в живота им.
Когато най-накрая се добраха до хотелската стая снощи, Дерек беше заявил, че има да свърши малко работа. Той се зае да си чете имейлите, а тя да гледа един от платените филми, които хотелът предлага. В един момент филмът свърши, а Макензи беше заспала и не беше усетила кога си е легнал и Дерек. Притеснителното в случая е, че не я събуди, за да правят секс. Защо въобще я покани, ако не иска да спят заедно?
Тя става и се приближава към прозореца. Открехва завесите едва-едва. Слънцето ще изгрее съвсем скоро, а гледката към градината е много красива. С крайчето на окото си Макензи улавя отражението си в стъклото и с ужас установява колко сплескана и безжизнена изглежда розовата ѝ коса. Този път ще се наложи да я измие и оформи със сешоар. Проклинайки се наум, тя тръгва към банята, за да се изкъпе, а след себе си оставя диря от дрехи.