Макензи много добре знае как изглежда. Висока и слаба, тя е благословена със стегнато тяло и страхотни крака. От друга страна, лицето ѝ не е нищо особено. Наясно е, че ако си сложи повече грим, ще изглежда дори красива, но не ѝ се занимава и затова единственото, на което отделя време, са спирала за мигли и гланц за устни. Благодарна е, че няма нужда от фондьотен, защото кожата ѝ най-накрая се е изчистила. Но най-привлекателното у нея е, че има екзотични черти. Баща ѝ е от местното население на Хаваи, а майка ѝ е французойка от Канада, което прави Макензи специална — нещо, което мъжете винаги са харесвали у нея. Не е достатъчно красива, че да ги плаши, но е достатъчно привлекателна, за да искат да я спечелят. Много добре знае с какви оръжия разполага. Беше го осъзнала преди много време, когато беше на седемнайсет и излизаше с Джей Ар. А после и с Шон, когато беше на деветнайсет. След това се появи Ерик, а след него и Пол, чиято жена заплаши да я убие. Сега беше ред на Дерек. Всички връзки започват по един и същи начин — с „искрата“. В момента, в който се появи искрата, Макензи знае, че е влязла в полезрението на дадения мъж. Ако до преди това дори не са я забелязали, то след появата на искрата със сигурност не остават безразлични. Искрата понякога се появява след кратък закачлив коментар, който на пръв поглед изглежда съвсем приятелски, но в действителност е намек, а друг път след някой откраднат поглед. Ако жененият мъж не се интересува от нещо повече, то нищо и не се случва, а искрата угасва. Ако обаче му се иска нещо повече, то тогава той трябва да е този, който прави следващата стъпка.
Играта на съблазняване помежду им може да бъде бавна и мъчителна и да продължи със седмици, докато жененият мъж се бори срещу инстинктите и поривите си и най-накрая не загуби битката. А те винаги губят. Важно е да си вярват, че те съблазняват нея, а не обратното, защото това ги кара да се чувстват силни и все още способни да спечелят някоя жена, която не е съпругата им. Първият път, когато правят секс, трябва да е умопомрачаващ и да се случи само след дългата игра на съблазън. Ловът е най-важното.
След като се превърне в тяхната дрога, Макензи започва да ги използва, както ѝ е удобно. Това, разбира се, не значи, че не харесва мъжете, с които излиза. Напротив, тя е искрено привлечена от всеки един от тях. По дяволите, не е някаква си проститутка! Професионално гадже, може би. Така или иначе, важното (както при всяка една връзка) е да не започне да им доскучава.
За съжаление, нещата с Дерек са стигнали до тази повратна точка. Изминали са шест месеца — и случайно или не, това е най-дългата връзка на Макензи, но вече усеща, че започва да губи своя блясък. Дерек е станал все по-незаинтересован и тя не знае какво да направи. В началото Макензи сякаш му вдъхваше нов живот. Сега Дерек се връща към дълбоката бездна, изпълнена с тъга, в която живее с Мерин. Цялата ситуация е безкрайно различна от всичко, с което Макензи се е сблъсквала, но по-важното е, че значи, че той губи интерес. Макензи е станала по-малко вълнуваща, не си заслужава, колкото преди и скоро може да се превърне в усложнение, което той повече не желае.
Тя измива хотелския балсам за коса и внимателно нарежда малките пластмасови бутилчици с шампоан и душгел, така че да не забрави да ги вземе, когато си тръгва. Те са по-добра марка от тази, която може да си позволи да си купи със собствени пари. Когато излиза от банята двайсет минути по-късно, Дерек вече е буден и прибира лаптопа си. Дрехите, които е оставила след себе си, са сгънати и грижливо поставени върху сака ѝ. Това, че той изпитва някаква необяснима нужда да се грижи за нея по този начин, едновременно я дразни и изумява. Макензи се опитва да започне някакъв разговор:
— Имам чувството, че току-що сме пристигнали.
От вчера двамата си бяха разменили едва няколко думи. Дерек не я поглежда, но пита:
— Приключи ли с банята?
Минава покрай Макензи и тя чува как пуска водата. Междувременно Кензи суши косата си пред огледалото, отбелязвайки наум, че розовото е поизбеляло и трябва да реши дали да не си смени цвета. Боята за коса, която използва, струва около осем долара за кутия и е лукс, който не всеки път може да си позволи, особено когато има да плаща семестриална такса, наем, храна за себе си и котката си, сметките и арт принадлежностите си. Ако не трябваше ежемесечно да плаща три хиляди долара за престоя на майка си в хосписа, то може би работата в кафенето и студентските ѝ заеми щяха да са ѝ достатъчни. А и парите от Пол бяха почти изхарчени.