Да прави всичко.
Опитва се да се обърне, за да го целуне, но той не ѝ позволява и по някаква причина това я възбужда още повече. Ръката му най-накрая се намества в клина ѝ и отмества прашките, за да усети колко мокра е Макензи. Дерек простенва тихо. Тя обожава задоволството, изненадата и благодарността, че е толкова влажна и винаги готова за него. Това го кара да се чувства като бог и Макензи е щастлива, че може да го накара да се чувства така, защото знае, че той ще направи всичко за нея, за да продължи да му дава това усещане. Тя много добре познава търпението и готовността му да направи всичко, за да я накара да свърши.
Той плъзва пръсти в нея и усещането е неописуемо, но Макензи иска още и още. Непохватно изхлузва панталоните си и се навежда напред към прозореца. Прилепва длани към студеното стъкло, но не я интересува дали някой отвън може да ги види. Устните и езикът му сменят пръстите му в луд танц, опитвайки всичко, до което могат да се доберат. Чувството е невероятно и дори малко извратено, а Дерек започва да стене от удоволствие, сякаш нейният език му причинява всички тези великолепни усещания.
Затова сексът с него е толкова невероятен и различен — заради начина, по който я кара да се чувства. Когато се чукат, тя може да бъде всичко, което би искала. Може да каже всичко, което иска. За първи път няма никакви задръжки. Макензи може би не знае как да го помоли да я хване за ръка, когато са навън, но знае много добре как да го накара да вкара езика си още по-дълбоко в нея. Оргазмът ѝ е зашеметяващо силен и тя започва да трепери, докато лицето му е още прилепнало към нея. Дерек не спира, докато вълната не отмине и Макензи не му каже, че може да спре.
Тя се обръща към него и го вижда как си сваля бельото. Няма търпение да го усети в себе си. Блъсва го на леглото и го възсяда, за да може да го гледа в очите, когато го целува и усеща собствения си вкус върху устните му. Дерек е крайно възбуден, а тя го язди страстно и само след няколко минути той извиква името ѝ, затваря очи и свършва в нея.
Две неща обожава Макензи. Първо, че това е единственият момент, когато Дерек изглежда грозен, защото иначе е невероятно красив. Винаги. Дори когато се държи като кретен в „Макдоналдс“, говори за ретро музиката си или ѝ се кара, че си е качила краката на таблото, Дерек е просто красив. Второ, това е единственият момент, когато тя има пълен контрол над връзката им. Той решава всичко друго извън спалнята, но само Макензи може му дари такъв силен оргазъм, без самата тя да жертва собствения си.
И все пак напоследък се е появило и нещо, което мрази. Връзката им има срок на годност. Веднага щом приключат тук, Дерек ще отиде на работа, а тя ще се прибере в скапания си апартамент при негодуващия си съквартирант, пренебрегваната си котка, при шкафове, пълни с несъответстващи купи и пакети рамен за един долар, и ще се чувства още по-празна от преди да започне тази връзка. Защото всеки път, когато се чука с Дерек, тя губи частица от себе си.
След секс никога не се гушкат. Вместо това Макензи се протяга като котка върху чаршафите и го наблюдава как се облича. Отбелязва колко внимателно закопчава ризата си, колко грижливо я натъпква в панталоните и как завързва връзките на обувките си. Същите тези обувки, които струват повече от един неин наем. Знае, защото беше проверила в интернет.
— Не мога да те закарам у вас, трябва да отида направо в офиса, но можеш да останеш. Поръчай си закуска или масаж. Кажи да ги включат в сметката за стаята. Ще ти оставя и пари за такси — казва той.
Тя се изправя в леглото:
— Не може ли да закусиш с мен?
Нещо в поведението му ѝ подсказва, че той иска да дойде да седне до нея, да се приближи към леглото, но се въздържа. Не му е за първи път. Последните няколко пъти, когато се сбогуваха, се държеше по същия странен начин. Сякаш искаше да ѝ каже нещо повече. Сякаш знае, че трябва да скъса с нея още тук и сега, но се страхува и се отказва.
— Имам среща, но ти хапни. Наслаждавай се. И не забравяй да използваш…
— Страничния вход, когато си тръгвам.
Дерек кимва, а Макензи се обляга назад, когато той най-накрая идва да я целуне нежно. Нещо в целувката я кара да се зачуди дали ще го види отново. През първите няколко месеца им беше толкова лесно да се сбогуват, а сега…
Сега беше повече от трудно.
Той взема чантата си и излиза. Макензи се обръща към прозореца и се взира в красивите дървета и обсипаното с пухкави облаци небе. Опитва се да се наслади на последните си моменти в луксозната стая, нощувката, която струва повече от бакшишите, които получава за една седмица в „Грийн Бийн“. Толкова е депресиращо. Стомахът ѝ закъркорва и Макензи се размърдва. Поръчва си страхотните яйца по бенедиктински и тост с авокадо, които правят в хотела.