После тръгва към банята, когато забелязва, че върху тоалетката са оставени пари. Пачката е наистина тлъста, само двайсетачки и петдесетачки. Взема ги, за да ги преброи, и остава с отворена уста.
Оставил е пет хиляди долара.
Разбира се, и преди ѝ е давал пари. Веднъж беше закъсняла с наема и Дерек измъкна триста долара от задния си джоб, сякаш са жълти стотинки. Друг път панически беше казала, че трябва да се отбие в „Кеш енд Кери“ и да види дали имат пиле, защото, ако закъснееше, можеше да са свършили. А той поклати глава с престорено отвращение и ѝ подаде една банкнота от двеста с думите да отиде в „Хол Фуудс“ и да изкупи органичните, свободно отглеждани пилета, които били много по-здравословни.
Той винаги плащаше за хотел, сметката в ресторанта, билетите до Ню Йорк и дори за мюзикъла „Хамилтън“ и шопинга в „Блумингдейл“ след това. Именно там ѝ беше купил чантата „Долче & Габана“, която струваше над две хиляди долара. Две хиляди и двеста, ако трябва да е точна. Беше се опитал да я убеди да си вземе един шарен модел, който беше загледала в началото, но Макензи се спря на един черен, защото щеше да си отива с всичко, а и не беше сигурна кога ще може пак да си позволи толкова хубава чанта.
— Сигурен ли си? — беше го попитала Макензи, държейки го под ръка, докато консултантката в магазина се опитваше да прикрие самодоволната си усмивка.
Със сигурност беше виждала точно тази ситуация, но с други герои, да се повтаря не един или два пъти.
— Сигурен съм. Искаше и тази с цветята, нали? — Дерек подаде кредитната си карта.
— Не, няма нужда — засмя се Макензи.
В този момент тя успя да улови погледа на консултантката, която сякаш се опитваше да ѝ каже: „Скъпа, не бъди глупачка, вземи и тази с цветята.“ Но тази жена не знаеше нищо. Беше преценила Макензи по розовата коса и момичешкия кикот, но не знаеше, че на нея не ѝ трябва чанта на цветя, защото тя има друга стратегия. Стратегия, която щеше да ѝ донесе много повече от някаква си чанта.
А това прави настоящата ситуация повече от неприятна. Макензи знае, че струва много повече от тези пет хиляди долара. Те не покриват дори двумесечната такса за хосписа на майка ѝ. А Макензи не беше спала цели шест месеца с женен мъж, за да я зарежат накрая само с пет хиляди долара.
Трябва да разбере какво точно означават тези пари. Тя грабва телефона си и изпраща съобщение на Дерек.
Хей, бебче, да си забравил нещо тук?
Той не отговаря. Сигурно шофира. Тя отива до тоалетната, преди да слезе в ресторанта. Може би е просто подарък, защото напоследък Кензи е наистина притеснена за финансите си и го е споменавала. Може би той просто иска да помогне.
Може би това между тях не е приключило.
Чак след като е слязла в ресторанта и са ѝ сервирали яйцата и тоста, той отговаря. Макензи си представя, че тъкмо е паркирал.
За теб са. Не исках да го споменавам там, защото знаех, че вероятно нямаше да ги приемеш.
Да бе.
Добре, тя също можеше да играе тази игра. Щеше да се престори, че не е нищо особено.
Такъв си сладур! Ще ти ги върна, когато се видим следващия път.
Отговорът му не закъснява:
Няма да има следващ път. Опасявам се, че това е краят. Съжалявам, че се случва по този начин, но не мога да продължавам така. Благодаря, че си прекарахме толкова страхотно заедно. Пожелавам ти всичко най-хубаво, Кензи.
Ръцете ѝ се разтреперват толкова силно, че едва не изпуска телефона. Страхливец. Ще скъса с нея по този начин? Със съобщение? Оставяйки пет хиляди долара, за да успокои гузната си съвест и наранените си чувства? Своите, разбира се. Защото, защо би била наранена тя?
И нима си мисли, че може да излезе сух от водата, като ѝ плати някакви си мизерни пет бона? Пол не беше успял, нямаше да го позволи и на Дерек. О, не. Нямаше начин. Не и след половин година, през която беше инвестирала времето и енергията си в мъж, който в емоционално отношение представлява истинска черна дупка.
Макензи се принуждава да си поеме няколко големи глътки въздух. Това, което ще му отговори, е от изключително значение. Пръстите ѝ преминават през стъкления екран на телефона и тя изпраща:
Дерек, моля те. Обичам те. Не ми го причинявай. Нека поговорим.
Нима се опитва да откупи свободата си с пет бона? Няма да се размине, кучият му син. Не и с толкова малка сума.