Ако ми кажеш, че не искаш никога повече да ме видиш и наистина го чувстваш, тогава добре. Ще те оставя. Но, Дерек, аз те желая. Искам да бъда с теб. Нуждая се от теб.
Ти си най-лошото нещо, което може да ми се случи.
О, боже! Всичко свърши! Тя прецака нещата.
Макензи се отпуска на стола си, докато сервитьорът ѝ долива вода, и си мисли за пачката пари, която беше натъпкала в чантата си „Долче & Габана“, преди да слезе. Как не го беше усетила? Най-важната част от една изневяра беше началото, и тя трябваше да осъзнае, че нещо не е наред два месеца по-рано. Точно по това време той беше започнал да става мълчалив, да не иска да правят секс веднага, щом влязат в хотелската стая. Беше започнал да става критичен, раздразнителен и дръпнат.
Трябваше да се усети, но беше твърде заета да се влюбва в него и да си въобразява, че може би това помежду им е истинско. Преценката ѝ беше изцяло грешна. И сега, когато всичко свърши, на нея ѝ остана нараненото его, дизайнерска чанта и малка сума пари.
А може би и разбито сърце. Ако някога си позволи наистина да го почувства.
Телефонът ѝ иззвънява. Дерек е. Трябва да прочете съобщението му два пъти, за да се увери, че не се е объркала. Залива я вълна от облекчение.
Забрави всичко, което ти казах. Аз съм ужасен кретен. Прости ми, Кензи. Не искам това между нас да свършва. И аз имам нужда от теб.
Не казва „и аз те обичам“, но за нея е достатъчно. По дяволите!
Тя му отговаря веднага:
Тогава ще съм до теб. Никъде няма да ходя. Но, моля те, не ме плаши така отново. Не го заслужавам.
Няма. И си абсолютно права. Извинявай.
Изпраща ѝ сърчице и тя му връща същото. Стомахът ѝ се обажда отново и Макензи оставя телефона си, за да грабне вилицата.
Време е за закуска.
Глава 14
Мерин прекара цялата нощ, лежейки върху чаршафите, върху които бяха правили любов със Сал.
Не беше мигнала.
В седем часа става и си взема дълъг, горещ душ. Слага си грим и си облича копринената рокля „Рейчъл Рой“ с бухналите ръкави. Прави си кафе на скъпата кафе машина, за която с Дерек похарчиха куп пари преди няколко месеца. Трябват ѝ само три минути, за да се озове с чаша ванилово лате със соево мляко и екстра шот еспресо. Сяда до прозореца и започва да проверява имейла си. В девет без петнайсет прочита есемесите, които Дерек и любовницата му са си разменили. Той явно се опитва да сложи край веднъж завинаги, но тя е решена да си го върне. И очевидно успява.
Мерин вече е взела решение.
Обаждането трае точно пет минути. Поздравява се с личния си счетоводител и се захващат за работа. Тя му диктува номера на банковата сметка на Джулиан и потвърждава сумата, която иска да преведе. Дори и да намира ситуацията за странна, счетоводителят нито коментира, нито задава въпроси. Клиентите му са богаташи и той много добре знае, че не са му нужни детайлите около това къде и как харчат парите си. Двеста и петдесет хиляди долара е солидно дарение за една-единствена благотворителна организация, но Мерин и Дерек редовно даряват огромни суми, а и тя самата през последната година е увеличила даренията си. Може би вярва, че така си купува добра карма, която ще ѝ помогне да си върне сина.
Но кармата не съществува, нали? Ужасни неща се случват през цялото време, а някои са като лавина и водят до още по-ужасни случки след себе си.
Тя затваря и през следващите няколко минути се взира безцелно пред себе си. Телефонът звънва и я връща към реалността. Мерин поглежда към светещия екран.
Жива ли си?
Набира номера на Сал и той отговаря още след първото иззвъняване:
— Хей.
— Хей — отговаря тя и изведнъж усеща някаква странна неловкост, която преди не е изпитвала.
Връзката се разпада за секунда и Мерин си спомня, че Сал вероятно вече е в имението.
— Всичко ли мина по план снощи? — пита той.
Мерин се поколебава, сякаш не иска да му отговори. Някак странно е да каже „Да, всичко е чудесно, току-що изпратих четвърт милион долара на благотворителна организация, която пере пари, за да платя на наемния убиец, който ти ми препоръча, за да убие любовницата на мъжа ми.“
— Дадох му зелена светлина. Искам тя… да изчезне — отвръща най-накрая Мерин.
— Мислех, че имаш предвид Дерек. — Дори лошата връзка не може да прикрие изненадата му.
— Никога не съм казвала, че искам да е Дерек. Ти си го казал на Джулиан, но Дерек е баща на сина ми. Трябва да е… трябва да е любовницата.