Помежду им се настанява дълга пауза. Мерин чува телевизора, явно гледа сутрешния блок. Може да чуе смеха на публиката, примесен с този на майка му. Мерин може почти да си ги представи как седят заедно в хола и пият кафе. По-късно вечерта кафето ще бъде заменено от бутилка скъпо мерло или Каберне Совиньон от личната им изба в мазето, която съдържа последните остатъци от личната колекция вина на бащата на Сал.
— Еха. — Очевидно е, че не знае как да отговори. — Но нали знаеш, че не тя е виновната в случая?
— Не ме интересува. Тя се опитва да разруши и малкото останало от семейството ми.
Настъпва кратка тишина.
— Какво, мислеше си, че не съм способна на такова нещо ли?
— Много отдавна се научих да не те подценявам, Мерин. — Сал понижава гласа си и звуците от телевизора избледняват някъде зад него. Тя си го представя как влиза в кухнята. — Но нали знаеш, че вече няма връщане назад. Щом си му платила, парите ще се изпарят.
— Знам, всичко приключи. — Сега тя се поколебава. — Знаеш ли… имаш ли представа как ще го направи?
— Не — отговорът му е бърз и категоричен. — Не му задавам такива въпроси, защото такива въпроси не засягат нито теб, нито мен.
— И той каза същото.
— Той ще се погрижи за всичко. Никой няма да може да го свърже с теб. Затова и услугите му са толкова скъпи.
Пълното доверие на Сал в уменията на Джулиан я тревожи. За какво ли го е наемал преди?
— Според теб колко време, че ще му отнеме? — пита тя, но това, което наистина иска да разбере, е, колко време ѝ трябва, за да си промени решението.
„Ами ако утре се събудя и не мога да се примиря с мисълта какво съм направила?“
— Не знам — казва Сал, — но няма да е много. Задръж за секунда.
Чува го да говори с майка си, след което се обръща отново към нея.
— Извинявай, не можеше да стигне дистанционното.
— Как е Лорна?
— По-добре. Движи се сама.
— Това е чудесно. Ще те оставя да се върнеш при нея.
— Мер… — поколебава се Сал. — Искаш ли един съвет? Забрави всичко. Забрави за онзи ресторант и за парите. Изкарай си го от главата. Продължи с живота си, сякаш никога не се е случило. Не мисли за Джулиан и особено за любовницата. Те вече не съществуват, разбираш ли? Няма друг начин… да се примириш със случилото се. И се отърви от детективката, по дяволите! Едва ли искаш да научи какво си направила.
Тя кимва, но после си спомня, че си говорят по телефона и Сал не може да я види. Някъде на заден план Лорна го повиква.
— Трябва да затварям. Ще се върна в града по-късно довечера, ако искаш да… поговорим. Може да дойдеш у нас.
Мерин знае какво има предвид и че вече не е свързано с Джулиан. Иска да поговорят за тях двамата и случилото се вчера, което все още не бяха обсъдили. Нещо, което със сигурност трябва да направят, но не сега. Не и скоро. Тя няма да може да се справи с още една сложна ситуация.
— Карай внимателно — отговаря му и затваря.
Майката на Сал е късметлийка, че има такъв отдаден и внимателен син. Лорна Палермо така и не се омъжи след смъртта на съпруга си преди двайсет години и през последните няколко години здравето ѝ се влоши значително. Страдаше от болки в коленете и гърба и преди около година и половина претърпя операция за смяна на тазобедрена става, заради която Сал отсъства почти месец. Мерин ясно си спомня кога е била операцията, защото се състоя няколко седмици, преди Себастиан да изчезне. Тогава видя Лорна за последен път.
След като я изписаха от болницата, Мерин се обади на Сал да провери как е. Горкичкият, не звучеше на себе си. Операцията беше успешна, но Лорна не можеше да прави нищо сама, а къщата ѝ имаше нужда от сериозен ремонт. Мерин настоя да отиде до имението, за да им помогне за няколко дни, въпреки протестите и на двамата.
— Но ти си толкова заета, Мерин.
Майката на Сал беше приятно изненадана, но и смаяна, когато един ден Мерин се появи на вратата им. Усмивка озари лицето на възрастната жена и подчерта един белег.
— Твоето момченце има нужда от теб повече, отколкото аз.
— Двамата с баща му ще се справят — отвърна усмихнато Мерин. — Трябваше им малко време, да останат по мъжки.
— Но Коледа наближава, а ти сигурно имаш толкова много за вършене, вместо да се грижиш за някаква възрастна жена.
— Лорна, радвам се да те видя.
Мерин се наведе да я целуне и усети тънката кожа на белега да докосва устните ѝ. Беше ѝ го оставил съпругът ѝ, след като едва не я беше убил при последния си побой. След това Лорна беше поискала развод. Тя така и не си призна, че е бил той, заради което и не повдигнаха обвинения срещу него, но Сал знаеше. Всички знаеха.