— Защо никога не се оженихте? — Тонът на Лорна не беше обвинителен, а по-скоро разочарован. — Той те обичаше толкова много.
Всеки път, когато Мерин дойдеше на гости, двете стигаха до този разговор и тя винаги отговаряше по един и същи начин:
— Не ни беше писано. А и бяхме толкова млади. — Пропусна да спомене, че беше започнала да излиза с Дерек само седмица, след като бяха скъсали със Сал.
— Обичаш ли съпруга си?
— Разбира се — отвърна Мерин изненадано. Лорна никога досега не ѝ беше задавала този въпрос. — Двамата с Дерек сме заедно от много време.
Но Лорна беше продължила да настоява:
— И той е добър съпруг? Добър баща на сина ти?
— Разбира се. — Мерин намаза няколко бисквити обилно с масло и ги остави на масата. — Защо, да не би Сал да е казал нещо?
Лорна продължаваше да гледа сина си през прозореца.
— Той не харесва съпруга ти.
Нищо изненадващо.
— Казва, че не се държи добре с теб. — Лорна се обърна към нея. — Казва, че ти изневерява.
Мерин затвори очи, опитвайки се да потисне въздишка. Дерек ѝ е бил неверен само веднъж, още в началото на бременността ѝ и тя не можеше да повярва, че Сал е казал на майка си за случилото се. Не му влизаше в работата, още по-малко пък на нея.
— Дерек просто… беше объркан и сбърка. Веднъж. Няма да се повтори. — Мерин усети как лицето ѝ почервенява.
— Вярвам в силата на прошката — отвърна Лорна и кимна. — Ти си добро момиче, Мерин. Но ако съм научила нещо за всички тези години, през които съм била омъжена, е, че винаги трябва да пазиш децата си. Винаги. Тяхната безопасност идва преди всичко, а аз не успях да предпазя сина си. Той ме защитаваше, когато трябваше аз да защитавам него. Мисля, че това е причината да не може да се доверява на никого сега. Освен на теб — добави Лорна с тиха усмивка. — Трябва да се грижиш за него, когато се върне в града. Погрижи се да не се чувства самотен.
Мерин стисна ръката ѝ успокоително:
— Двамата се грижим един за друг, имаш думата ми.
След около час тя прибра дрехите си, готова да се прибере вкъщи. Малка щайга с избрани вина от избата на Палермо намери място в багажника ѝ точно до малкия ѝ сак. Сал никога не ѝ позволяваше да си тръгне от Просър без вино.
— Не се претоварвай — каза му тя, след като си беше взела довиждане с Лорна.
Чувстваше се гузна, че ги оставя сами, но нямаше търпение да се прибере в Сиатъл. Къщата беше заобиколена от лозя и нищо друго, най-близките съседи бяха на около два километра от тях, а телефоните имаха лошо покритие. Пък и двете ѝ момчета ѝ липсваха. Тя прегърна Сал, който ухаеше на прясна трева и свеж въздух.
— Благодаря, че дойде. Наистина ни помогна много.
— Ще се видим ли след седмица?
Той поклати глава.
— Има твърде много за вършене тук и искам да приключа, преди да завали сняг. Ще остана за празниците, но ще се видим догодина. — Той я придърпа за още една прегръдка. — Честита Коледа, Мер.
Пет дни по-късно, точно три дни преди Коледа, Себастиан изчезна. Думите на Лорна изникнаха в главата ѝ неочаквано и започнаха да я преследват. „Винаги трябва да пазиш децата си. Това е най-важното.“ Бяха като шамар по лицето и удар, който ти изкарва въздуха.
А Мерин се беше провалила точно в това.
Да предпази сина си.
Досущ като Лорна.
Но след времето, прекарано в разговори с терапевти, Мерин научи, че човек е съвкупност от всичко, което е преживял. Тя беше израснала с безкрайно критична майка, заради което изпитва трудност да поиска помощ и винаги се вини за всичко. Дерек беше израснал беден и затова за него беше важно да има пари и да прави така, че всички да знаят, че има пари. А Сал беше израснал с баща, който беше насилник и алкохолик и по невнимание беше паднал от балкона на шестнайсетия етаж, докато е празнувал петдесетгодишния си юбилей.
Такава поне е официалната история. Официално, никой не е бил покрай него, когато се е случило, и хората повярваха на теорията. Сал-старши беше пияница, груб и невнимателен, всеизвестен с лошата си координация и преценка.
Сал не говори за онази нощ с никого, дори и с Мерин, която беше с него на партито и остана дълго след като гостите си тръгнаха, за да му помогне да изчисти. След последната ужасна кавга, в която Лорна бе получила огромния си белег, двамата най-накрая се бяха разделили и Сал-старши си беше наел апартамент в града, където да остава, когато няма работа в имението. Всичко това се беше случило, преди Мерин и Сал да започнат да излизат, и когато Сал я запозна с баща си, Сал-старши водеше активен ергенски живот. Беше си организирал парти за рождения ден, за да отбележи петдесетия си юбилей с новите си приятели от града, с които основно играеше покер, но беше поканил и сина си. Мерин насърчи Сал да отиде, мислейки си, че може би е по-добре той да се опита да се сближи с баща си, а и тя искаше да се запознае с него.