Не бе и подозирала какво я очаква.
— Хората се променят — каза на Сал, но това беше пълна глупост. — Самият ти ми каза, че не е толкова лош след раздялата им. Виж, протяга ти ръка, трябва само да я поемеш.
— Не го познаваш, Мер, не и като мен.
— Прав си, но не забравяй, че през цялото време ще съм до теб.
Сал-старши беше вече пиян, когато двамата пристигнаха. Към два сутринта партито продължаваше, а баща му беше мъртвопиян и бойно настроен, спореше със сина си. Мерин беше в кухничката и изхвърляше чаши и чинии за еднократна употреба, но можеше да ги чуе как си крещят на терасата. Плъзгащата се врата беше отворена и студен бриз влизаше в апартамента. Тя тъкмо завързваше торбата с отпадъци, когато чу Сал да казва:
— Мама не трябваше да се развежда с теб, кучи сине. Просто трябва да те убия.
Чу, че Сал-старши се смее над думите му, сякаш бяха едновременно най-смешното и най-откаченото нещо, което е чувал. После каза нещо в отговор на сина си, но Мерин не можа да го чуе. Интонацията му беше тиха, но някак изпълнена със заплаха. Ужасена, тя излезе от кухнята и тръгна право към балкона. Не трябваше да убеждава Сал да идва. Не беше нейна работа. А сега трябваше да си тръгнат възможно най-бързо, преди нещата да излязат от контрол.
Но когато най-накрая излезе на балкона, само един от двама им беше все още там.
Когато тялото се удря в цимента, не издава звук, който може да се чуе шестнайсет етажа по-нагоре. Просто си представяш звука от удара, как костите и плътта се размазват на тротоара, но реално не чуваш нищо. Мерин не го беше видяла да пада, нито пък чу удара, но погледна през перилата, защото това беше единственото, което можеше да направи, за да не се разкрещи. Шестнайсет етажа по-надолу малкото тяло изглеждаше почти нереално.
Може би, ако не беше паднал от такава височина, а от шестия или осмия етаж… Може би, ако не беше тъмно, а през деня, и беше успяла да огледа добре тялото на Сал-старши и как е умрял, щеше да вземе друго решение. Но сега беше след полунощ, а на тротоара нямаше никого.
— О, боже, Мерин, о, боже мой, какво направих… — Сал се тресеше и плачеше, а думите му излизаха почти нечленоразделно.
— Шт — започна тя, докато реалността от случилото се ги обгръщаше в студената си прегръдка. Постави пръст на устните му и го придърпа обратно в апартамента. — Никога повече не го казвай, разбираш ли? Чуй ме, Сал! Слушаш ли ме?
Той кимна, но погледът му беше празен. Беше изпил няколко бири, но това беше преди повече от час. Не беше пиян, а в шок.
— Двамата бяхме във всекидневната, а ти отиде до тоалетната, преди да си тръгнем. Аз отидох на балкона да потърся баща ти, за да му пожелаем лека нощ, но не го намерих. Когато погледнах през парапета, видях тялото му. Обадих се на деветстотин и единайсет…
— Мерин, не…
— Обадих се на деветстотин и единайсет — повтори тя и взе безжичния телефон, — защото се беше случила ужасна трагедия. Шибаният ти пиян баща е паднал през шибания балкон. Ти не си бил на терасата или близо до него, когато се е случило. Разбираш ли ме?
Той кимна, а тя се обади. И полицаите им повярваха. Няколко от гостите на партито свидетелстваха, че бащата на Сал се беше напил и се е препъвал насам-натам из апартамента. Все пак имаше навика да се наранява, когато беше пиян. Веднъж, когато Сал беше още в гимназията, беше паднал върху едно огледало и си беше раздрал лицето.
Мерин и Сал скъсаха месец след това. Никой не си призна, че смъртта на бащата на Сал е истинската причина най-накрая да се разделят. И как биха могли, когато Сал отказваше да говори за онази нощ? Но в края на деня това беше последната капка, която беше преляла чашата, и довела до раздялата им. А това разби връзката, която „не е била писана“.
Получава нотификация, че има нов имейл и Мерин се връща към реалността. Потвърждение от счетоводителя, че парите са получени.
Всичко е официално.
Нямаше да получи парите си обратно, както Джулиан ѝ беше казал. Всичко беше решено.
Най-ужасното, което Мерин някога беше правила, беше да пусне ръката на малкото си момченце на онзи фермерски базар. Второто най-ужасно нещо беше това, но този път го направи нарочно.
Тя отваря апликацията. Вижда, че Дерек и любовницата му не са си писали повече, след като той се беше опитал да приключи взаимоотношенията им по-рано сутринта, но след няколко минути се беше отказал. Всичко беше заради скръбта. Този Дерек, който спеше с двайсет и четири годишни жени, е плод на скръбта си, а не онзи Дерек, за когото се беше омъжила Мерин. Всеки се справя със загубата по свой начин. Мерин беше направила грешка. Дерек също, но тя не можеше да поправи своята. Може обаче да поправи това, което има с Дерек.