Той поклати глава.
— Не знам дали харесваш кубинска храна, но има едно малко заведение само на няколко пресечки. По обед опашките са ужасно дълги, но приготвят невероятна…
— За „Финикс“ ли говориш?
Макензи се усмихна изненадано.
— Знаеш ли го? Заклевам се, карибският им сандвич със свинско ми дава живот.
— Дали го знам? Инвестирах в тях. Да вървим.
— Шегуваш ли се?
— Притежавам двайсет и пет процента като техен партньор.
— О, боже. — Макензи се изправи, докато той прибираше лаптопа си. — Тази привилегия включва ли неограничено количество безплатни сандвичи?
— Не, плащам си. Но никога не трябва да чакам на опашка. — Той ѝ намигна и извади телефона си, тъкмо когато излизаха от кафенето. — Хей, Джеръми, Дерек е… Добре съм, човече. А ти?… Страхотно. Ще ми направиш ли два карибски сандвича с допълнително чушки и едни юка пържени картофи. Запази ми една свободна маса отвън, ако има… Малка, само двама сме. Ще дойдем до пет минути.
Рамото ѝ се отърка в гърдите му, докато излизаха от „Грийн Бийн“. За първи път се озова толкова близо до него и чак сега осъзна колко по-висок от нея е. А тя съвсем не беше ниска със своите метър и седемдесет и седем.
— Карибски сандвичи и никакво чакане на опашка… мисля, че те обичам — рече тя под носа си, но достатъчно високо, за да я чуе, докато ѝ отваряше вратата.
— Не ме ли прави това най-големият късметлия на света.
Искра.
И той беше неин.
Глава 16
Апартаментът е тих, когато Макензи се прибира от поредната смяна в „Грийн Бийн“. Вратата на стаята на Тайлър е затворена. Тя притиска ухо към тънката преграда, която ги разделя, и го чува, че хърка. Беше го чула да се прибира в пет сутринта, тъкмо когато тя ставаше за работа, но в крайна сметка не си казаха нищо. Макензи предполага, че щом се прибира толкова късно, най-вероятно предишната вечер се е забил с някого в бара. Очевидно е, че съквартирантът ѝ ѝ е сърдит и тя не може да го вини, особено след като се измъкна от уговорката им да си направят телевизионен маратон с „Хил Хаус“. Апартаментът, който си делят, е шейсет и пет квадрата, но някак си напоследък въобще не се срещат. Тайлър ѝ липсва. А тя е самотна.
Дерек не я е търсил от два дни.
Колкото и да ѝ се иска, не може да му прати съобщение. Той трябва да ѝ пише. Това са правилата, когато стане въпрос за женени мъже. А те се ядосват много, ако случайно ги нарушиш.
Макензи се настанява удобно на дивана с браунито, което беше откраднала от кафенето (всички си крадяха храна), и включва телевизора. Всеки следобед в два часа, ако си е вкъщи, гледа „Младите и неспокойните“. Сюжетът не е нищо особено, но преди години, като малко момиченце, го гледаше с grand-mère.6 Бъфорд скача в скута ѝ, мъркайки доволно, че се е прибрала у дома, и тя прокарва пръсти през козината му. Въпреки че котаракът ѝ не може да се сравнява с баба ѝ, той все пак успява да я утеши.
— А защо гледаш този сериал? — спомняше си как бе попитала grand-mère, когато беше едва на десет.
Всички тези богати хора с безупречен грим и коса, които все не можеха да намерят щастие, я озадачаваха.
— Тези хора винаги си забиват нож в гърба. Не приличат на нас.
— Напротив, те са досущ като нас, любима моя. — Баба ѝ ѝ направи знак да дойде на дивана и да се завие със същото одеяло, което е там, откакто Кензи се е родила. — Единствената разлика е, че имат пари.
— Но той се държи зле с нея. — Макензи посочи към екрана, където най-богатият мъж казваше нещо безчувствено на жената, която се надява да му стане жена. За втори път. — Той е жесток.
— О, ангелче мое — прегърна я grand-mère. — Бедните мъже могат да са също толкова жестоки. Един беден мъж може да ти разбие сърцето също толкова лесно, колкото един богаташ. И двете знаем какво е да си беден, нали? Няма нищо благородно в бедността. Абсолютно нищо. Когато пораснеш, намери си богаташ. Ще имаш повече шансове да оцелееш, когато те изостави.
Където и да е Джей Ар сега, сигурно също гледа „Младите и неспокойните“. Понякога си пишат доста. Но не и напоследък. Откакто срещна Дерек, Джей Ар се отдръпна. Болеше я, но разбираше защо.
С Дерек беше различно. И поне този път Джей Ар не се месеше. Наричаше другите ѝ женени гаджета „тъжни, отегчени торби с пари“, но не беше казал много по адрес на Дерек. Макензи беше казала на Джей Ар за новото си гадже преди няколко месеца, когато се срещнаха за по бира в родния ѝ град, където посещаваше майка си.
— Как се казва глупакът този път? — попита той.