— Каза, че ще се чуваме.
Джей Ар махна пренебрежително с ръка.
— Е, добре, не ме бива в това. Трябваше да те предупредя. Обикновено се съсредоточавам върху това, което е директно пред очите ми, а ти не си, така че е някак…
— Далече от очите, далече от сърцето?
— Нещо такова. — Той ѝ подаде джойнта отново, но тя отказа. — Не позволявай на чувствата да прецакат отношенията ни, Ем Кей. Връзката ни е съвършената такава, каквато е.
— А каква по-точно е връзката ни?
— Приятели сме — отговори той и Макензи се сви. Никога досега думата „приятели“ не беше звучала толкова пренебрежително. — … и винаги ще бъдем.
— Искам да съм с теб — изтърси тя, но в момента, в който го изрече, се почувства ужасно.
Наистина се бе постарала да го остави в миналото, но ето че сега стоеше пред нея и всичките ѝ чувства се бяха върнали. Не знаеше какво да прави, защото цялата ситуация беше безкрайно объркваща.
— Ти си с мен. — Джей Ар остави джойнта настрана, сплете пръсти около брадичката ѝ и обърна лицето ѝ към своето. — Но ти не го разбираш. Когато съм тук, съм тук.
— И когато не си, не си.
— Не го казвай така, сякаш е нещо лошо. Имаш целия живот пред себе си. Колеж, приятели и сигурно момчета, които непрестанно те канят на срещи. Моят съвет към теб? Съгласявай се. На всичко. Не оставяй възможностите да те подминат заради мен. Животът ти е по-важен от мен. От всичко това. — Той направи жест към реката. — Искаше да се махнеш оттук с причина. Не позволявай на никого и нищо да те спира. Дори и на мен.
— Но аз те обичам. — Макензи се сви, когато чу собствения си глас. Беше слаб, като на дете.
Джей Ар се усмихна. Тя никога нямаше да забрави тази усмивка, изпълнена с мъдрост, цинизъм и разочарование.
— Ще ти мине. Повярвай ми.
Тя захлупи лице в шепите си и се разплака.
— И ме оставяш като баща ми.
— Не бъди глупава — сопна се Джей Ар. — Чуваш това, което искаш да чуеш, не това, което ти казвам. Казвам ти открито какво мога и не мога. Баща ти, като един пълен идиот, какъвто е, никога не постъпи като мен. Вместо това обеща неща, които не можа да изпълни. Ти си на осемнайсет години, но си много по-мъдра за възрастта си, Ем Кей. Вслушай се в разума си, а не в сърцето. Трябва да се научиш да се грижиш за себе си, иначе няма да оцелееш в този шибан свят. Не бъди зависима от мен, чуваш ли? Не бъди зависима от никого.
— Имам чувството, че те губя.
— Това е невъзможно — каза той нежно и се наведе към нея.
Тя знаеше, че ще я целуне и въпреки че можеше да се отдръпне, не го направи. Искаше да почувства устните му върху своите. Усещането, че са някак свързани.
— Защото никога не си ме имала.
Устните им се срещнаха и усещането беше едновременно най-хубавото и най-ужасното нещо, което някога бе изпитвала.
От този момент Макензи научи, че когато някой не те обича, има два пътя, по които можеш да поемеш. Първият е да срещнеш някого другиго и да опиташ отново. И отново. И отново. Докато един ден, ако имаш късмет, не срещнеш човека, с когото трябва да бъдеш. Онзи, който те обича и който иска да прекара живота си с теб. Но все пак няма гаранция, че ще го намериш, а и дори да го намериш, не значи, че връзката ви няма да се разпадне.
Вторият е никога повече да не опитваш. Приемаш, че любовта е ужасна. Любовта е болезнена. Любовта взема от теб повече, отколкото ти дава. Но в такъв случай какъв е смисълът? И спираш да я преследваш. Прекарваш времето си, с когото си поискаш, без да имаш никакви очаквания, с ясното съзнание, че единственото сигурно нещо, на което можеш да се довериш, е настоящият момент.
В мига, в който спря да се преструва и наистина остави зад себе си всички очаквания, които имаше относно Джей Ар, тя започна да оценява истинската стойност на отношенията им. Гледаше приятелите си как преживяват болезнени раздели и беше щастлива, че това не може да се случи на нея. Както Джей Ар беше казал — не можеш да загубиш нещо, което никога не си имал.
През четирите години, докато учеше в Художествената академия в Бойзи, двамата с Джей Ар продължиха да поддържат контакт от време на време, а когато се озовяха на едно и също място, прекарваха всяка секунда заедно. Когато се премести в Сиатъл заради магистратурата, Макензи дори остана при него, докато си търси апартамент. Продължават да правят секс, но само понякога и то когато обстоятелствата са подходящи. Обсъждат хората, с които се срещат, но най-често Макензи говори за мъжете, с които излиза, тъй като не изгаря от особено желание да слуша за сексуалните приключения на Джей Ар с други жени. Той я съветва често.